До Непал и обратно – планински истории без осемхилядници

Така Диана ни повежда на пътешествие, което включва Фестивал на храната, полет с парапланер, управляван от българин, и честване на един от най-големите хиндуистки празници – Маха Шиваратри.

А ето и съветите, които Диана получава от гид, когато се отправя на пешеходно сафари в непалската джунгла, заедно със своя приятелка:

„Ако видим тигър, трябва да го гледаме в очите, защото ако се обърнем, той много обича да гледа жертвата в гръб. Затова трябва да седим и да го гледаме в очите. Ако ни захапе мечка, трябва да я бием по муцунката, защото те много мразят да ги пипат по муцуната. Ако видим носорог, те са много бързи, трябва да бягаме на зиг-заг, защото са бързи, но пък бавно маневрени и докато взимат завоя, можем да спечелим време. И вече ако видим слон… Тогава момчето замлъкна за няколко секунди и каза: „Не искам да виждаме слон, няма какво да направим…“

Диана не среща слон в дивата природа, но пък наблюдава демонстрация с военни слонове.

„Имаше туристи, които си бяха платили да присъстват на дресировка“, обяснява пътешественичката. Тя не е сред тях, но вижда отношението към животните. „Бяха оковани във вериги, даже едно слонче се опитваше с хобота да си махне веригите. (…) Стана ми страшно мъчно.“

В Непал обаче тъгата не се задържа дълго. На изток, където времето е с 2 часа и 45 минути напред, а според местния календар годината е 2074-а, хората са винаги готови да ти помогнат, нищо че не знаят къде е България например.

За зелените планини и белите върхове, хората и орлите в небето, разбитите пътища, социалното неравенство след опустошителните земетресения през 2015-а, непалските фенове на „Лудогорец“ и още истории – чуйте в звуковия файл.