„Крайнодесните увеличават резултата си, докато основните партии остават блокирани“. Това заглавие на „Гардиън“, което може да се отнася за редица избори в европейски страни през последните години, отразява комбинирания парламентарен и регионален вот в Швеция миналата неделя. След повторно преброяване окончателните официални резултати трябва да станат ясни утре, като в създалата се ситуация всяко депутатско място ще е от значение.
Двете големи политически обединения, червено-зелените в ляво и дясноцентристкият алианс, получиха малко над 40 процента от гласовете, което прави много трудно одобряването на правителство, формирано от някоя от тях. Патовата ситуация се дължи на резултата на крайнодясната партия „Шведски демократи“, получила между 17 и 18 процента, вероятно задвижвана от увеличената имиграция и често повдигания въпрос за съвместимостта на влизащите мюсюлмани в шведското общество.
Скандинавската страна се възприема като бастион на социалдемокрацията, като полученото от традиционната лява партия одобрение от 28 процента, е най-ниското за последното столетие. Това поставя в трудна ситуация и нейния лидер и премиер на страната Стефан Льовен, който направи заявка да състави ново правителство, зад което все още няма договорено мнозинство. Ставаме ли свидетели на ценностна промяна в Швеция и още един епизод на протичаща консервативна революция в Европа?
Докато в Швеция все още броят гласовете, одобряване на правителство изглежда трудно постижимо. Традиционните коалиции, водени от социалдемократите и консерваторите от Умерената партия, отказват както да подкрепят правителство на другия лагер, така и да разговарят с антиимигрантската десница. Отива ли Швеция към нови избори и възможна ли е ситуация, при която традиционните сили ще потърсят подкрепа от крайнодесните?
„Проблемът е, че при нови избори ще попаднем в същата ситуация, в която сме в момента. Резултатът на „Шведски демократи“ в никакъв случай няма да падне дотолкова, че лявата или дясната коалиция да получат над 50 процента. Моето усещане е, че преди да се стигне до нови избори, нещо друго ще се случи. Какво ще бъде - не знаем“, заяви анализаторът и преподавател по журналистика в Стокхолм Кристиан Кристенсен.
„Според мен левият блок в никакъв случай няма да работи с „Шведски демократи“. Единствената възможност някой да работи с тях ще е вдясно. Но две от партиите в десния Алианс, Либералите и Центристката партия, обявиха, че няма да са част от правителство, подкрепено от крайнодесните. Това ще означава разпад на Алианса. Така че - левите е почти невъзможно да работят с крайнодесните, а десните - изключително трудно“, коментира Кристенсен.
По неговите думи решаването на ситуацията може да отнеме седмици или месеци. Въпреки че традиционните сили дават заявки да изолират „Шведски демократи“, ролята на последните вече е незаобиколима. Кристиян Кристенсен е на мнение, че европейските медии надценяват ситуацията и Швеция не е залята от някаква извънредна крайнодясна вълна. Защо?
„Няма съмнение - за 12 години „Шведски демократи“ се превърнаха от партия, която дори не беше в парламента, в трета политическа сила в страната. Да, подкрепата за партията нарасна, но над 82% от населението не е гласувало за тях. Мнозинството от тези 82 процента не желаят партията, за която са гласували, да управлява заедно с „Шведски демократи“. Одобрението за тях, което е между 17 и 18 процента, беше същото преди 3 години. Голяма част от медийното отразяване предполага, че някаква експлозия в доверието към тях е настъпила сравнително скоро. Всъщност, това се случи, когато Швеция първоначално прие голям брой имигранти от Сирия през 2015. Освен това „Шведски демократи“ бяха в същата позиция и преди това - на изборите през 2014-а, когато спечелиха между 13 и 14 процента одобрение и блокираха мнозинство в ляво или дясно. Тогава споразумение между големите коалиции предотврати влиянието на крайнодесните. Разликата сега е, че десните не искат да одобрят ляв кабинет“, каза Кристенсен.
В такъв случай може ли да се каже, че в Швеция няма нарастване в липсата на толерантност към имигрантите от Близкия Изток или тези от по-бедни Европейски страни?
„Не, нарастване има. По-голямата подкрепа за „Шведски демократи“ води до извода, че хората искат намаляване на броя на влизащите в страната. Ясно е, че има антиимигрантски настроения в обществото. Част от тях се дължат на расизъм и ислямофобия. Виждаме много по-агресивна реторика спрямо имигрантите и в самата шведска политика в последните една-две години. Това се дължи на „Шведски демократи“, които повлияха изключително много на начина на говорене в политиката“, смята Кристиян Кристенсен.
Антиимигрантските настроения в европейските общества са един от често даваните отговори на въпроса за спада в доверието към традиционните политически сили. Друг е бедността и нарастващото икономическо неравенство.
Кристиян Кристенсен описа каква е комбинацията от тези фактори в буквалния пример за „социална държава“, като какъвто се възприема Швеция.
„Ако погледнем откъде идват гласовете за „Шведски демократи“ на последните два вота, то ще видим, че голям дял от тях са били привърженици на социалдемократите и на бившите комунисти. Вижда се, че работническата класа бяга от традиционното ляво към "Шведски демократи". Шведската икономика има добър растеж в момента, но стои въпроса с доходното неравенство, което в страната е по-голямо, отколкото си мислят хората. Популярна критика срещу политическите партии в страната е, че са елитистки и не се вслушват в хората по въпроси, като имиграцията. Смятам тази критика за правилна. Като не говореха за имиграцията, традиционните партии оставиха темата на „Шведски демократи“. Имиграцията е основният мотор на крайнодесните. Те я обвързват с почти всеки въпрос. Неравенството е фактор, но имиграцията е доминиращата им тема“, каза той.
Целият материал чуйте в прикачения файл.
"Принципна позиция на Министерството на здравеопазването е, че лекарите, както и всички медицински специалисти, трябва да получават справедливи и достойни възнаграждения, обаче министърът на здравеопазването няма правомощия да определя минималните възнаграждения в лечебните заведения (с изключение на второстепенните разпоредители с бюджет), тъй като..
Членове на Европейския парламент ще настояват да има отделен бюджет и европейска стратегия за туризма. Това заявиха евродепутати от България и Хърватия на конференция край Разлог, посветена на бъдещето на най-силната индустрия в България и Европа, в която участваха ресорният министър Мирослав Боршош, представители на бизнеса и местните власти...
Президентската институция вече седем месеца не дава отговор на предложенията от външно министерство за освобождаване и назначаване на посланици. Става дума за дипломатическите ни мисии в Гърция, Италия, Швейцария, Португалия, Катар и Казахстан, както и за постоянното представителство към ООН във Виена, посочи министър Георг Георгиев по време..
Най-големият енергиен производител в Сърбия получи отсрочка от един месец за налагането на американски санкции. В изявление за АФП компанията NIS, която оперира единствената нефтена рафинерия в Сърбия, се казва, че американското правителството е дало съгласие въвеждането на санкциите да бъде отложено. Първоначално те бяха обявени през януари..
Грузинските власти вкараха в затвора двама видни опозиционери и така вече почти всички опозиционни лидери са зад решетките, пише Франс прес и подчертава, че това е пореден ход в поредица от присъди, които критиците осъждат като репресии срещу дисиденти. В Грузия политическите страсти не стихват след проведените миналия октомври парламентарни..
Светът си отдъхна, след като спряха бомбардировките и двете страни - Иран и Израел - приеха примирието, макар че то е сключено по изключително нестандартен и извънсистемен метод, приложен от президента на САЩ Доналд Тръмп - в дисонанс международното право . Това каза в предаването "РадиоТочка" дипломатът, иранист, специалист по персийски..
Руският президент Владимир Путин се обяви за среща с американския си колега Доналд Тръмп. Путин не уточни кога тази среща може да се състои, но отправи комплименти към Тръмп заради усилията му за уреждане на войните в Украйна и Близкия изток. "Отнасям се към действащия президент на Съединените щати с голямо уважение. Той измина много тежък,..
От 1 юли т. г. започваме с плащанията за саниране на многофамилни сгради. Направили сме цялата организация и тези с анекси, дори в Габрово..
Системата на здравеопазване е в колапс и тук трябва политическо решение. На 2 юли има кръгла маса и ако не се случи промяна, ние подготвяме и..
"България се управлява от мафия, много по-тежка от Коза ностра . Досега не сме чули ЕС да иска от Коза ностра данни за развитието на икономиката на..