В Европейската година на културното наследство изложбата „Спасени съкровища на България“ е своеобразен подарък за цялата общественост. Изложбата е подредена в залата за временни експозиции на Националния археологически институт с музей при БАН. За нейното осъществяване принос имат НАИМ при БАН и още 18 музея в страната: НИМ, историческите музеи в Благоевград, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Хасково и Шумен, както и музей „Старинен Несебър“. Изложбата се организира съвместно с Министерство на вътрешните работи на Република България, с подкрепата Министерство на културата на Република България и съдействието на Столична община. Трудно можем да си представим огромната работа в борбата с незаконния трафик на ценности. Експозицията не само запознава публиката с впечатляващи артефакти, но и насочва вниманието на широката общественост върху изключително сериозния проблем за иманярството, системното унищожаване на богатото културно-историческо наследство на България и необходимостта от ефикасни действия срещу него.
Всяка от находките би могла да разкрива много по-детайлно на съвременните хора за отминали епохи и селища, за духовния и материалния живот на предците. Но…се случва нещо много тъжно: за иманярите паметта на предмета, уви, няма значение. За да пренесат стоката си, да я пласират и да заличат следите , нерядко иманярите разчленяват, деформират и на практика „убиват“ автентичния характер на артефактите . Откъснати от естественото си находище, пренасяни по различни нелегални пътища, предметите биват лишени от историческа и географска биография. Представете си след подобно кощунствено отношение какъв колосален труд полагат реставраторите, за да засияят във витрините такива съкровища, като например Златната огърлица от некропола на Месамбрия, която постъпва в Музей „Старинен Несебър“ в началото на 2009 г. със съдействието на органите на реда. Намирането на огърлицата, както и на още златни предмети, става при строеж на къща в новата част на гр. Несебър. Накитите са изящно изработени, повечето са с полихромна украса: огърлица -лента, верижка с централен Хераклов възел, два масивни пръстена, апликации и други елементи от диадеми, златни мъниста от огърлици и дълги нанизи, украсяващи тялото и дрехите на погребаната. Заедно с накитите в музея постъпва и керамичен съд – атическо ойнохое, който насочва към времето на извършване на погребението – в десетилетията след средата на ІІІ в. пр. Хр. Изящният стил и високото майсторство на изработка на накитите от Несебър ги причисляват към най-известните изделия на елинистическото ювелирство от Северна Гърция и Мала Азия. Притежателката им без съмнение е била представителка на най-висшата прослойка на елита на Месамбрия.
Още от началото на света водата се върти в безкраен кръговрат. Понеже е добър разтворител, тя неизменно понася след себе си всякакви химически вещества и минерали наред с микроорганизми, твърди частици и още редица други примеси, с които влиза в досег по пътя си. Затова и съставът на водата навсякъде е различен. Огромният проблем настъпва..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
"Еврото е стратегически избор дотолкова, доколкото това е отказ от национален суверенитет" . Това заяви пред БНР икономистът Виктор Папазов ,..
Малка част от дълга е за покриване на стари дългове, друга за покриване на дефицита, губят се около 5,4 млрд. евро – около 10 млрд. лв., с които..