40 години от кончината на цигуларя Васко Абаджиев

Днес се навършват 40 години от смъртта на цигуларя Васко Абаджиев. Много меломани го оценяват като гениален музикант, прославил България в цяла Европа, печелил най-престижните конкурси през 30-те години на 20-и век, свирил под палката на големи диригенти на онова време и по най-престижните сцени.  

Ивайло Борисов – богослов и автор на много статии на музикална тематика, разказва в предаването „Хоризонт за вас“ на БНР:

„Трябва да си спомним за тази велика личност, която сме дали на света на музиката, защото действително Васко Абаджиев е бил гений, музикален гений и виртуоз на цигулковото изкуство. Неслучайно са го наричали „Паганини на 20-и век“, също така са го наричали „Новият Йехуди Менухин““.

Борисов обясни, че първият концерт на Абаджиев е бил на 6-годишна възраст:

„Дори на 6 години той свири във Виена на първото международно състезание по цигулка. Там той става сензацията, така да се каже, на състезанието, но не са му дали първа награда, защото с бил много малък и не е могъл да участва в официалната част на конкурса. Така се знае за него, че 9-годишен завършва музикалното си образование в София, но той вече 10-годишен заминава за Брюксел, там продължава обучението си и има един много интересен факт, че на 11 години той свири на конкурс, който е проведен под патронажа на белгийската кралица Елизабет. Белгийската кралица дава аудиенция единствено на Васко Абаджиев, защото е силно впечатлена от изкуството му.

Той на 13 години завършва консерваторията в Брюксел, като печели една първа награда в международен конкурс в Лиеж и гостува на белгийския крал Леополд Трети“.

По-късно музикантът се връща у нас:

„50-те години на 20-и век се връща в България и изнася концерти с филхармоничните оркестри на София, Пловдив, Русе, изнася много солови рецитали под съпровода на композитора Панчо Владигеров, който му е акомпанирал, и печели тогава най-високото отличие за онова време – Димитровска награда“, разказва Ивайло Борисов.

Той обяснява, че след инцидент във влак Васко Абаджиев заминава да се лекува в чужбина и повече не се връща у нас. Затова тоталитарната власт започва да го смята за невъзвръщенец и неговите записи са забранени, забранено е и да се говори за него.