Доц. Светлана Христова: Публичното пространство е един вид общо благо и затова лесно се осъзнава като такова

“Публичното пространство е един вид общо благо и затова хората лесно го осъзнават като такова и лесно се мобилизират и усещането за подмяна, затова, че започва това общо благо да ни се изплъзва, някак си …По-общо казано чувството за подмяна на ценностите на обществото започва да надделява, хората стават нервни, хората вече не могат да понасят това“, каза доц. Христова, редактор на едно голямо изследване за публичните пространства, което излезе в издателство “Routledge” - тя е социолог, изследовател и преподавател в Югозападния университет, в интервю за предаването “Хоризонт до обед“.

“Въпросът ви отразява вероятно българския контекст, ако го погледнем по-широко, хората се солидаризират и за човешки каузи, мисля че и в България започнахме да откриваме тази солидарност“, каза тя.

“Като говоря хората имам предвид не само Централна и Източна Европа – говоря света като цяло. Ние навлизаме в една нова фаза, бих казала постконсуматорска фаза, когато хората осъзнават първо, че природата е с изчерпаеми ресурси, когато глобалното затопляне става факт, когато се случи кризата, финансовата криза, която обхвана света, и която доведе до масово обедняване на средната класа, но това е класа, която има културен капитал, социален капитал“, каза тя.

Тя коментира и темата как изглежда казусът с минералната вода, защото водата и въздухът – разбираме и като достъп до публични блага:

“Всъщност огромна е изненадата, защото от 80-те години на миналия век в света взе да се развива нещо, което можем да наречем “икономика на преживяването“. Значи това се пада глобално след времето, когато света, по-скоро развитите страни започнаха да се деиндустриализират. С намаляването на индустриите взе да се развива нещо, което днес припознаваме като творческа, креативна, културна индустрия, то се нарича също така “икономика на преживяването“, каза тя.

“Градовете започват да стават все по-ясно изразени самостоятелни играчи, особено в ЕС, където управление, права, политики се пределегират към съюза. Това води до увеличаване на ролята на регионите и на отделните градове".

“Казусът с централна баня той обхваща колкото възможността да оценим ресурсите, да видим как бихме могли да ги включим в тази “икономика на преживяването“, за да привлечем повече туристи“. Водата в София се явява вид културно наследство, то е свързано с едни вековни практики, каза още тя.

“Европа все повече става континент на застаряващото население. Все повече въпросът за здравето, въпросът за устойчивото използване на ресурсите, въпросът затова как ние ще успеем по-дълго време да живеем добре, пълноценно – качеството на живот, качеството на преживяването – това един много европейски въпрос“, каза още тя.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.