Германката е за първи път в България като гост на Софийската филхармония, а на диригентския пулт беше неин изявен ученик - виолистът Александър Земцов, когото сме аплодирали многократно и в двете му роли. Бяха избрали Концерт за виола и оркестър от Уилям Уолтън - творба от първата половина на ХХ век с много интересна история: Уолтън я пише за прочутия Лайънъл Тертис, който обаче не я одобрява и отказва да я изпълни, затова за премиерата е поканен Паул Хиндемит - по онова време не само композитор, но и активно концертиращ виолист. В следващите години ролите се сменят - Хиндемит не свири повече Концерта на Уолтън, затова пък Тертис, осъзнавайки грешката си, започва да го изпълнява. Свирят го и той, и всички големи виолисти, и това е една от централните пиеси във виоловия репертоар до ден-днешен. Само че у нас той е изключителна рядкост. Затова беше привилегия за столичани да го чуят в първокласна интерпретация.
Самата Табеа Цимерман свири много съвременна музика. Ексклузивното интервю с нея за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" започва с въпроса:
Често срещано явление ли е, според Вас, изпълнители или диригенти да не успеят да разпознаят добрата композиция и да не й дадат шанс?
Мисля, че това е често срещана грешка, но е нормално дори един шедьовър да има нужда да се изпълнява редовно, за да бъде разпознат като такъв. Смятам, че като интерпретатори нашата задача е да изградим слушателския опит - това е също и проблемът на виоловия репертоар, защото концертите за виола са толкова малко, пък и рядко се изпълняват на голямата сцена, така че слушателите нямат опита, не ги разпознават и никой не знае какво да очаква - нито оркестрите, нито диригентите, нито публиката. Така че шансът една пиеса просто да прозвучи и от самото начало да бъде заобичана от публиката, е много малък. Точно затова аз обичам да свиря концертите от Хиндемит, Уолтън, Барток, разбира се, и много от музиката на ХХ век, а сега свиря и много нови произведения. И се чувствам по същия начин - от едно премиерно изсвирване как да разбера дали една пиеса е хубава или не - докато ако имам по-голям брой възможности, след време ще имам изградено мнение. Рисковано е да съдиш само от едно изсвирване - твърде лесно е да се объркаш, защото, като слушател, как преценяваш, ако нещо не ти харесва, дали е лошо изсвирване или самата музика не е добра? Може да има много причини една музикална пиеса да не звучи убедително. Така че, бих казала, че трябва да правим по-големи усилия виоловият репертоар да достига повече до публиката.
Защо след толкова много години и определени успехи виолистите все още трябва да се доказват на сцената като солисти?
Винаги ще бъде така, според мен. Не мисля, че виолата някога ще бъде поставяна наравно с цигулката или виолончелото. Това е положението! И не мога да кажа, че съм нещастна или ядосана от това. Просто правя каквото мога. И това е!
Но Вие правите толкова много и в продължение на толкова много години! В биографията Ви пише, че свирите на виола от тригодишна. Как е възможно това? Виолистите обикновено започват по-късно, някои от тях дори първо на цигулка.
Да, историята е необикновена, но всичко се дължи на семейството ми - аз имам брат и две сестри, които са по-големи от мен и учеха в местната консерватория. Така че аз исках да съм като тях - виждах, че много се забавляват, докато изучават инструментите си, и исках да съм част от това. Заявих, че искам да свиря и преподавателят по цигулка на сестра ми избра да бъда виолистка. Той беше чудесен учител, после и аз бях в неговия клас. Познавах го и нямаше проблеми да свикна и да му се доверявам. Даже майка ми отначало ме питаше дали искам да влезе на урока с мен, а аз й отговарях, че не ме е страх. Бях уверена и исках да имам свой собствен глас. Беше, разбира се, щастливо съвпадение, защото същият този преподавател много искаше учениците му да свирят камерна музика от самото начало и беше късмет да има четири деца от едно семейство, така че при наличните пиано, цигулка и виолончело, на мен дадоха виола, за да станем квартет.
Табеа Цимерман разказа и за инструментите, на които е свирила през годините досега:
В началото имах малка цигулка - може би е била четвъртинка или осминка, не помня, но сигурно е звучала кошмарно! Моят учител сложи три цигулкови струни на местата, които са общи за цигулката и виолата, а една "до" струна сряза по средата и я постави на правилното място, и така започнах. Докато растях, свирех на цигулка с виолови струни, а после, когато станах на 13, си купих първата истинска виола с мои собствени пари, защото родителите ми нямаха средства, а аз изнасях концерти - свирех в църквата с местния хор и така събрах пари и си купих малка виола за 3000 марки. Още си я пазя! Но тя е толкова малка - малко по-голяма е от цигулка - абсурдна виола е, но има сантиментална стойност за мен. Инструментът, с който съм сега, получих като награда на конкурс във Франция през 1983 г. и оттогава свиря на тази виола, изработена от Етиен Ватело.
Инструментът Ви е всъщност нов - от 1980 г. Не се ли изкушавате да си купите старинна виола?
Мисля, че старите виоли не са добри - не и за солистични инструменти. Никога не съм искала такава и препоръчвам на всичките си студенти, които искат да си намерят стари италиански виоли, да не го правят. Разубеждавам ги, защото старинните инструменти не са правени за солово свирене - или са твърде големи и твърде тромави като звукоизвличане - или имат красив теноров глас, но нямат тази пъргавина, или пък са по-малки, но звукът им е като на не много добри цигулки. Така че аз не съм почитателка на старинните италиански виоли. И особено с тези търговци, които само трупат милиони, а това няма нищо общо с качеството - просто е невъзможно. Аз силно подкрепям младите отлични лютиери и смятам, че има много голямо поле за експерименти за виолистите в това отношение.
Има и още нещо необикновено във Вашата биография - през 1987 г. Вие сте най-младият професор в консерваторията в Саарбрюкен. Защо избрахте да разделите работата си от самото начало на две - при толкова успешна солистична кариера да станете и преподавател?
Не знам, случи се от самото начало - дори когато бях ученичка, на 15-16 години, имах няколко частни ученици - от 7-годишно момиченце, до 35-годишен лекар, който много искаше да свири на виола. Беше забавно, защото той беше два пъти по-голям от мен, а аз го учех. Тогава още не знаех как, но осъзнавах, че трябва някак да водя учениците. Много по-късно дойде развитието ми като по-добър педагог, но винаги съм обичала да споделям откритията си, да дискутираме със студентите. Мисля, че всичко е свързано с моя учител във Фрайбург, който планираше аз да бъда негов наследник в Академията. Той ме насърчаваше да натрупам педагогически опит. Историята всъщност е много забавна: бях студентка до лятото на 1986-а. На 24 юни беше последният ми дипломен рецитал. А на 25 юни аз вече седях в комисията на кандидатстудентските изпити в Саарбрюкен. Започнах с малък клас, в който някои от учениците бяха по-възрастни от мен самата. На 21 вече бях истински професор, но след няколко години прекъснах, защото реших, че е твърде трудно да си поделям времето между преподаването, свиренето и пътуването по света. През 1994 г. се завърнах, но във Франкфурт, а десет години по-късно се преместих в Берлин и от 2004 г. съм много щастлива в академията „Ханс Айслер“, затова нямам намерение да се местя другаде.
В продължение на 14 години Табеа Цимерман свири в Арканто квартет, който наскоро беше разпуснат. „Трудно ни беше да поддържаме семействата и работата си, постоянно да пътуваме, за да се събираме, затова прекратихме - сподели виолистката в края на разговора - затова сега аз свиря повече соло, повече съвременна музика, ходя по фестивали, но нямам намерение да основавам друг ансамбъл“ - категорична е тя. Колкото до следваща среща в София - каза просто „Ще видим!“, съвсем по германски точна, но с широка усмивка!
Цялото интервю с Табеа Цимерман можете да чуете в звуковия файл.
На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..
26 песни отиват на големия финал на Младежкия конкурс за нова песен, който ще се проведе днес, 22-ри ноември , съобщиха от "Музикаутор". Финалистите са определени с лед оспорвано състезание в двете конкурсни вечери в сряда и четвъртък – 20-и и 21-ви ноември. Финалът ще се проведе в Националния студентски дом от 17 часа, а входът е 10 лева...
" Портерът на "Ахинора" за всеки, който е заставал пред него , съм сигурен, че няма как да отрече обаянието, което струи от него, онзи поглед, който всеки определя по различен начин , за едни той е тъжен, за други е прекалено вглъбен и като че ли това състояние на вглеждането в тези очи много често зависи от нашето собствено настроение, разказа за..
Утре вечер в Sofia Live Clubот 21.00 часа ще дебютира алтърнатив рок бандата Ace Bullet. На концерта ще звучат хитове на Лейди Гага. "Това е сбъдната мечта за мен. Смелостта на Лейди Гага да експериментира с различните жанрове и стилове, доказва, че тя няма граници като артист. Точно това ме вдъхновява", разказа пред БНР вокалистката..
Как една посребрена мастилница със сецесионова украса свърза две теми - тази за лукса във всекидневието и за окопното изкуство, разработвани от етнолозите в Русе? Мастилница с фигура на девойка, която държи писмо в едната си ръка и огледало в другата, украсява новата изложба "Луксът в "Малката Виена", подредена в Музея на градското всекидневие...
Скулпторът, художник и преподавател в УАСГ Йордан Леков представя в галерия-книжарница "София прес" своята изложба "Маврографии" . Заглавието съдържа думите мавро – от гръцки черно, графо – отново от гръцки: форма на писане, изписване , обясни художникът в интервю за БНР. В творбите си той е използвал хартия, туш и вода. "Самите рисунки..
В шестото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Музикално събитие на седмицата: “Реквием“ от Верди на сцената на Софийската национална опера и балет под диригентството на Даниел Орен - Отзвук от оперната гала на Анджела Георгиу със Софийската..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Трудно е да си представим, че война, струвала живота на стотици хиляди и прогонила милиони от домовете им, може да ескалира още. Но броени седмици след..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..