Зад нашата загрубялост крием не само слабостта си, но и вярата в доброто

Това каза в интервю за предаването "Графити по въздуха" писателката Здравка Евтимова, която представи пред "Хоризонт" новия си роман „Зелените очи на вятъра“. Сюжетът на книгата разкрива живота на три поколения жени, които носят името Ана. Между трите жени от това семейство няма добра връзка. Писателката я определи като „доста разтрогната, разсипана връзка“. Може би липсата на този път един към друг е най-същественото в тази книга, подчерта Здравка Евтимова, според която трите героини непрекъснато с е отдалечават една от друга, въпреки силната си нужда една от друга.

Не е възможно съвременният писател, който живее у нас, да не отразява в творбите си социалните проблеми, защото те са част от неговата кръвоносна система, убедена е Евтимова. „И начинът, по който вижда и усеща на собствените си плещи живота, неминуемо отива в книгата. /…/ Всеки пишещ човек неминуемо се превръща в пътека на живота, който живее и тази пътека, неговият живот, отива в това, което създава, независимо от качеството на създаденото литературно произведение.“

"Хората от различните поколения днес за мен са в еднаква степен обсебени от желанието да търсят, много често напразно, разбиране, да търсят протегната ръка за приятелство, без да я намират. Така че, независимо от поколенията – дали си много млад или много възрастен, самотата е един от мъчителните спътници на нашия живот, да не кажем постоянното присъствие в живота на мнозина от нас", изтъкна още Здравка Евтимова. Тя вярва, че трудностите, пред които сме изправени, понякога ни правят по-малко човечни, но същевременно ни правят невъзможно корави:

"И въпреки тези трудности добротата прониква и пробива асфалта, пробива каменната настилка, разбива ледовете. Знам, че това звучи много невъзможно на фона на самотата, която ни обзема, на финансовите проблеми, на поведенческите проблеми. Но това добро е един необясним фактор в човешката природа. Без него човечеството се превръща в една биологическа маса създаваща, консумираща енергия и създаваща друг вид отпадни продукти."

Всяка събота и неделя Здравка Евтимова прекарва времето си в родното място на майка й и на големия поет Борис Христов - Старо село, Радомирско:

„Аз много го обичам. Просто там съм истински щастлива. Ходила съм на много места по света – никъде не ми е така свободно, толкова красиво и много слабо. Чувствам се като че съм трева там, на това място, или че съм дърво там, или че съм вятърът там, или дъждът. Много е диво мястото. Има много камъни, много скали.“

"Литературата е просто другото име на начина да направим човечеството по-човечно – нейната основополагаща и основна функция", смята Здравка Евтимова.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.