Днес се навършват 70 години от създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). От 5 до 8 януари 1949 г. в Москва е съвещанието на представителите на правителствата на България, Полша, Румъния, Съветския съюз, Унгария и Чехословакия. На него се решава да се създаде този Съвет за икономическа взаимопомощ на тези страни. СИВ обаче е в списъка на разпаднали се организации, които вече не съществуват. Нейният край е през лятото на 1991 г.
Пред БНР икономистът Иван Ангелов посочи разликата между СИВ тогава и ЕС сега: „Сега пазарът решава кой и какво да произвежда или чия индустрия да загине. При липса на защитни мерки, на протекция – тежко му. Ето нашето положение е класически пример. Тогава общо най-висшите политически ръководители заедно с експерти решават коя държава в какво да се специализира“.
Вето в СИВ никога не е имало, казва Иван Ангелов и обясни: „Когато е имало големи различния, най-често от Румъния, е имало негласно споразумение – „Вие не сте съгласни да участвате в общото споразумение, ние няма да ви изключваме или глобяваме, вие си действайте сами, но няма да пречите на другите“.
По думите му, в СИВ винаги е имало противоречия и трудно са вземани решенията. Според икономиста обаче има редица митове за заседанията на СИВ: „Че там всичко е било гладко, че за всичко е диктувал тогавашният Съветски съюз и всички други козирували и изпълнявали. Това не е вярно. Имало е доминация на най-голямата държава – Съветския съюз, но когато са засягани интересите на други държави, те отначало са били по-послушни непосредствено след войната, но все повече с времето са защитавали своите интереси“.
За цените на петрола и газа се постигаха споразумения, каза още Иван Ангелов. По думите му, повишените световни цени са се отразявали на потребителите, но със закъснение от 2 до 5 години.
В предаването "Хоризонт до обед" Красен Станчев – дългогодишен директор на Института за пазарна икономика, разказа за първия период на СИВ:
„Планът „Маршал“ е едностранно решение на американското правителство, защото те смятат, че след войната световната икономика ще стане еднокрака и тогава, когато всички са задлъжнели към американската икономика, това рано или късно ще доведе до лоши резултати за самата американска икономика. За всеки кредитор е по-добре неговите длъжници да са живи и здрави и затова се обявява планът „Маршал“. В някакъв смисъл актът от началото на 1949 г. е отговор на това – отговор на желанията на повечето тогавашни ръководства на страните от бъдещия Варшавски договор и бъдещия СИВ да станат част от плана „Маршал“. За да не станат част от плана „Маршал“ се измисля СИВ. Втората мотивация е, че Съветският съюз след войната, от 45 година, има право на репарации и те са реализирани от 1948 до 1953 г. с пренасяне на заводи от страните, където е имало война. От България са изнесени около 20, а от Полша – около 120 предприятия“.
Според него тогава СИВ е бил инструмент на Сталин за съветизация на политическото пространство.
„Всичко, което България произвежда, отива за плащане на дългове към Съветския съюз до 1980-1981 г. След това България и другите страни започват да взимат заеми от Запад“, коментира Станчев. Според него България е върнала на Съветския съюз повече пари отколкото действително е дължала:
„СИВ отнема много. Става дума за около 12 млрд. долара, 120% от БВП на 90-та година“.
Разликата от едно време и сега е, че всеки има право да иска и да говори, каза Красен Станчев и добави: „Това, което става в българската енергетика е леко безобразно. Това е най-неефективното управление на енергийна система в ЕС. Неефективно управление в икономиката означава, че няма реални цени, защото има политическо влияние върху работата на регулатора и защото този регулатор от години, поне от 2013 г., определя цени, които не покриват разходите в енергетиката. В България всичко се съсредоточава върху финансирането на крайните потребители, което означава, че се спонсорират по-богатите домакинства, които харчат повече електроенергия. Системата в ЕС е точно обратната“.
Станчев изказа мнение още, че Евразийският съюз не прилича на СИВ.
Още по темата чуйте в звуковите файлове.
Десетки тонове боклук са изкарани в района край язовир "Дренов дол", на около километър от Кюстендил. Екипи на ОП "Чистота" правят почистване след подавани сигнали, че там нерегламентирано се изсипват строителни и битови отпадъци. Макар, че на няколко пъти доброволци се организират да почистват край язовир "Дренов дол" - при стената, край..
Дългоочакваният процес за най-тежката железопътна катастрофа в Гърция, при която загинаха 57 души през 2023 г., ще започне на 23 март догодина. Ще бъдат съдени 36 души, включително ръководители на железопътния транспорт и началникът на гарата, който е бил на служба в нощта на катастрофата. Прокуратурата в централния гръцки град Лариса,..
За последните две години броят на регистрираните социални предприятия у нас е нараснал четири пъти. Към настоящия момент компаниите в сферата на социалната икономика са около 200 на брой. Това посочи заместник–министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова–Великова, която беше на посещение в Габрово. Социалната икономика..
Носителят на Голямата награда "Питагор" за цялостен принос в науката е проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия към Българската академия на науките . Официалната церемония за най-високите отличия за наука на МОН бе открита от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев в Националния исторически музей. Тя се..
Необходимо е специализирано разследване на случая в Каблешково. Това каза просветният министър Красимир Вълчев по повод на случая в Каблешково и обвиненията, че учителка от детската градина там е упражнявала психически и сексуален тормоз над 4-годишно дете. "За да се докаже един такъв случай, трябва специлиазирано разследване. Последната дума, разбира..
На днешния Петковден Троян отбелязва своя празник, а местната църква "Св. Параскева Петка“ 190-годишнина от създаването ѝ. Петковден е! Православната църква почита света Петка Българска Троян отбелязва своя празник на Петковден Ловчанският митрополит Г авриил и други духовници отслужиха празничната Света литургия в 190-годишната църква..
Съдебно решение в Румъния прави възможно изграждането на инсинератор за медицински отпадъци в Гюргево и това ще е поредният екологичен проблем, който ще трябва да решават русенци. Румънската компания, която иска да изгради инсинератор за медицински отпадъци на площадката на бившия химически комбинат "Верахим" в Гюргево, няма намерение да се..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..
Трябва да бъдат загърбени дребнотемията, за да вървим напред. Това заяви пред БНР кметът на Пазарджик Петър Куленски, след като в града се проведе..