Руси Статков: "Булгартабак" не е единственото дружество, обречено заради приватизационния си договор

"Булгартабак" не е единственото предприятие, което е обречено заради приватизационния си договор. Това заяви пред БНР Руси Статков - член на Надзорния съвет на агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Статков обаче отказа да назове имената на останалите "обречени" дружества:

„Особено в монополните дружества - там трябва да се търси и наказателна отговорност на тези, които поемат ангажимент пред държавата да бъдат нейни партньори, а с действията и бездействията си разрушават подотрасъла“, каза в интервю за предаването "12+3" той.

По повод казуса с цигарената фабрика в Благоевград, Статков уточни, че все още не е ясно дали предприятието е затворило, както и че все още не е започнала проверката на Агенцията за приватизация:

„Агенцията е поискала чрез писмо миналата седмица от изпълнителния директор до ръководството на предприятието информация какво се случва в предприятието и на тази база ще преценим какви следващи мерки да предприемем“, добави Статков и поясни, че съгласно закона, в рамките на един месец те трябва да дадат отговор.

„В българския закон за приватизация и следприватизационен контрол, който действа и сега, няма уточнение що е икономическа ефективност, що е прозрачност и що е стратегически инвеститор, както и що е предмет на дейност на този закон“, подчерта още Статков и изтъкна, че многократно от Агенцията са предлагали да има изменения в законите, така че да има защита и на националния, и на обществения интерес.

 „Конкретният договор за приватизация беше сключен през 2011 година“, обясни още Руси Статков и добави:

„Имах възможност, като член на Надзорния съвет, тогава в рамките на процедурата да изразя на базата на предложението на синдикатите изискване да се запази в синхрон 10-годишният предмет на дейност със заетостта, т.е. работните места да не са по-малко от тези, които са към момента на приватизация, от тези, както искаха КТ "Подкрепа" и КНСБ. Второ - по отношение на заплащането на тези хора и трето - по отношение развитие на дейността. За съжаление обаче това не беше възприето и тогава министър Трайчо Трайков и самото правителство възприеха 10 задължения, в които предмет на дейност и седалището останаха до 2021 година, т.е. 10-годишен период, а всички останали бяха по-малко: съответно пет, три и две. (...) За целите на специалния ни закон няма понятието що е предмет на дейност и в този смисъл и в други закони не е указано, така че всичко тръгва на тълкуване. А това тълкуване, както се случва - могат да бъдат няколко работници и някаква дейност да се върши там и пак да бъде отчетено за запазен предмет“.

„Агенцията за приватизация, съгласно конкретния договор за приватизация, отчита предходните периоди, т.е. за миналата година и до средата на следващата година, когато ѝ се предоставят, съгласно договора за приватизационна продажба, всички документи, свързани със самия договор. В конкретния случай ние имаме прецедент с предприятието в София, в което преди няколко години се проверяваше доколко дейността, която са вършели хората, които се освобождават, съответства на договора и предмета на дейност и както се установи на базата на проверки - всичко е съгласно договора“, каза още Руси Статков и подчерта, че както при казуса със София преди, така и сега при казуса с Благоевград, агенцията „ще действа с конкретни проверки“, но това ще прецени „на базата на информацията, която ще получи от ръководството на дружеството“.

Подробности можете да чуете от звуковия файл.