За тайната на ръчно изработените сладки по бабини рецепти

Един от майсторите, който ги прави по старите бабини рецепти, е Нели Бончева, майстор на Самоводската чаршия във Велико Търново. Тя е габровка, омъжила се за търновец. Влюбила се в старопрестолния град и останала, а вече 15 години в шекерджийницата й може да пийнете кафе на пясък и да засладите с автентичен пестил, фонданени близалки, сечени ръчно приготвени бонбони и естествено - бялото сладко, което традиционно се поднася с лъжичка в чаша вода. Стар радиоапарат, работещ и до днес, е част от интериора в шекерджийницата.

Нели работи там с брат си и дъщеря си, които са сладкари. Помага и племенникът й, който има майсторско свидетелство.  

"Нашата улица е на старите занаяти. И всички работилници са със старите си наименования – куюмджия, бакърджия, шекерджийница. Така са се казвали навремето. Това е останало. Това е автентичното, което искахме да запазим, както и атмосферата", разказва тя пред "Хоризонт".

Автентични са и рецептите. „Без сладко не може. Нашите неща, приготвяйки ги от захар, приготвени по този начин, който е бил навремето, са изключително вкусни", категорична е майсторката-сладкарка. Със захарта не бива да се прекалява, но по малко може, смята Нели Бончева.

Всичко в шекерджийницата се прави ръчно. При Нели Бончева няма машини. „Всичко на ръка. Бялото сладко на ръка се избива, фонданът за фигурките по същия начин, сусамките, халвата. Всичко на ръка го правим. Едно по едно. Бавничко, търпеливо и се получава.“

Според Нели Бончева, в опит да забавят темпото, хората се обръщат назад във времето – било за дрехи или пък за ръчно изработени бижута. „Нашите сладки неща, на медникаря, тъкачката – ръчно изтъканите черги. /…/ Може би осъзнаваме качеството, осъзнаваме красотата, която е била. Виждаме я с друг поглед, може би.“

„Поне засега оцеляваме. С минусите, с плюсовете, с всичко – оцеляваме“ – така Нели отговаря на въпроса как оцелява дребният бизнес. 

Нели Бончева вярва, че всичко направено с любов, става красиво.