Повратната точка за Стив Маман се оказва филмът „Списъкът на Шиндлер“, по-точно способността на един човек да действа в лицето на трагедията. Дълго се дразнел, че медиите го наричат "еврейският Шиндлер", защото по думите му Оскар Шиндлер е работел под носа на нацистите, а той - в своя офис с климатик. Но вече възприема това име като "възможност да обединиш хората“.
„Той ме накара да взема решението да помогна. Почувствах, че не мога да остана само зрител, а трябва да действам“, казва Маман, който се ангажира с каузата да спасява множество момичета и жени, продадени от „Ислямска държава“ като секс робини. „Успяхме да освободим 140 момичета от района на Мосул и да ги върнем обратно в Кюрдистан. Имахме 2 екипа, които работеха успоредно на двете места - единият в Халифата в района на Мосул, другият - в Кюрдистан. Те си сътрудничеха в откриването на момичета, деца, семейства, които бяха отвлечени от „Ислямска държава“ и продавани като секс робини. Първите се срещаха и преговаряха за освобождаването им, след което ги връщаха в безопасност при екипа, който ги очакваше на границата с Кюрдистан.
Когато Стив Маман започва мисията си, е подкрепен от министър-председателя на Канада. След това продължава сам, като убеждава други щедри хора да подкрепят фондацията CYCI - "Liberation of Christian and Yazidi Children of Iraq" - „Освобождение на децата християни и язиди на Ирак”.
Чиновници от регионалното правителство в Кюрдистан пречат на сънародниците си да се спасят
„Трудностите, които срещнахме, всъщност бяха не толкова по отношение на освобождаването на язидите и осигуряването на хуманитарна помощ в лагерите. Това беше по-лесната част! Най-трудното, с което се сблъскахме, беше отношението на регионалното правителство на Кюрдистан. Чиновниците в това правителство бяха много корумпирани. Трудностите, пред които те постоянно ни поставяха - да им плащаме, дотолкова ме потресоха, че дори написах в социалната мрежа facebook: „Никога не сме виждали евреин да попречи на някого да избяга от Аушвиц по време на Холокоста. Днес тук аз виждам чиновници в регионалното правителство на Кюрдистан, които пречат на нас и на собствените си сънародници да избягат.“ Винаги съм се питал дали това се дължи на антисемитизъм, защото аз бях евреин, който помага на хора в мюсюлманска страна. В крайна сметка можеше да сме спасили не 140, а 160 момичета. Защото веднъж, спасявайки 40 момичета, ние след това изгубихме 20 от тях заради това, че чиновник попречи на втория ни екип да достигне до тях и провали специалната операция. А те бяха събрани в група, готова да бъде прехвърлена в Кюрдистан и бяха изгубени в момента на операцията по размяната. Никога повече не чухме нищо за тях. Тогава реших, че това е краят, че никога повече няма да се опитвам да спасявам други момичета и да поставям живота им в опасност.“
Какво се случва с младите жени и момичета след спасяването им? „Това е много тъжно!“, споделя Стив Маман. „Например, имахме млада майка с две деца, която беше държана като заложник. Тя беше изнасилвана и препродавана много пъти. Ние успяхме да я спасим и да я върнем в лагер в Кюрдистан. И осъзнахме, че след завръщането на тези момичета липсваше каквато и да било подкрепа - психологическа подкрепа, терапия. Те се връщат в лагера, настаняват ги по 10 и ги оставят сами. Никой не се занимава с тях. Очевидно това беше голям проблем. Аз съм сигурен, че лагерите бяха пълни с много травмирани хора. Не мисля, че бихме могли да обвиняваме регионалното правителство на Кюрдистан за това. По-скоро е проблем на Ирак като цяло, че не се намесва в подпомагането на своите собствени хора. За мен беше много тежко да виждам такава липса на подкрепа от страна на собствената им държава. Сега е 2019 г. Почти пет години по-късно тези хора все още са в лагери, не са заселени в къщи, все още са изоставени.“
Никой не е подготвен за нещо подобно - то се случва и развиваш силата да преминеш през него
Стив Маман е баща на 6 деца. На семейството му е било необходимо време, за да осъзнае дълбочината на неговата мисия. „В началото пътуванията ми в Ирак бяха по работа, а след това се превърнаха в хуманитарна мисия, спасителна операция, която никога не съм си представял, че ще прерасне в световен мащаб. Никога не съм планирал това. В началото заминах, за да помогна на няколко язиди. След това се появиха стотици, хиляди статии, документални филми. Никой не би могъл да планира нещо подобно и да бъде подготвен за нещо подобно. То се случва и ти развиваш силата да преминеш през него.“
„Когато лицето ти се появява във всеки вестник, хората си мислят, че това е хубаво, но не е така. Не е забавно в света на знаменитостите. Там, горе, е много тъжно и човек се чувства самотен“, признава Маман.
Омразата сред хората никога не е изчезвала. Религията я е направила дори още по-лоша, смята Стив Маман.
„Религията се политизира, независимо дали говорим за юдаизма, християнството, исляма или която искате друга религия. Тя се политизира и се превръща в средство за война. За съжаление, ревността и омразата винаги са били част от човешката природа. Знаем библейската история за братята Каин и Авел. Това, което ме тревожи, не е, че има ревност и омраза между хората, а че вече не проявяваме чувствителност към това, че дете е било продадено в робство или че дете е било изгорено от „Ислямска държава“.
Тревожи ме не омразата между хората, а липсата на чувствителност - не може да виждаш трагедия и просто да „скролваш” във Facebook
В случая с язидите степента на страдание е огромна, казва още Стив Маман. Много хора по света са преследвани, във всяка държава има хора, които се нуждаят от помощ и не можеш да помогнеш на всички – дава си сметка той. „Но не можеш да виждаш такава трагедия и просто да продължиш да „скролваш” по страниците във Facebook! В някакъв момент човешкото в теб, ако го има, ще те накара да се запиташ: „Какво мога да направя?” и ако започнеш да правиш нещо, то може би ще предизвика внимание и може би ще се превърне в по-голяма мисия. Това е моята история“, разказва човекът, заел се с мисията да спасява жертвите на съвременно робство.
Вижда трагедиите като възможност на хората да разкрият своята доброта към другите. „Евреите винаги са били преследвани. Не само преследвани, но е било застрашено съществуването изобщо на този народ по време на Холокоста. Изглежда същото се случва и с язидите. С отварянето на моето сърце и желанието ми да направя нещо, оказахме огромна помощ. След като освободихме 140 деца и жени и ги върнахме в Кюрдистан, ние продължихме да се занимаваме с хуманитарна помощ. Всяко село и всеки лагер в Кюрдистан получи дрехи, горива, обувки, всичко най-необходимо за около 20 000 души.“
След това се оказало, че остават още много средства. Потърсили ги от остров Лесбос в Гърция. „Решихме да отидем там и да помогнем на стотици язиди, които се намираха в емигрантския лагер „Мория”. На следващия ден открихме други 400 язиди в друга част на острова. Помогнахме и на тях - осигурихме им храна и всякаква необходима помощ, но най-важното - средства, за да продължат пътуването си към Германия и да се присъединят към втората по големина в света общност от язиди там.“
„Те бяха „заседнали” на острова, бяха изгубили всичко, бяха изгубили членове на семействата си във водата, удавили се преди да достигнат до остров Лесбос. Някои от тях са били с некачествени спасителни жилетки, купени в Истанбул, които вместо да запазят хората във водата, всъщност са причинили потъването им. Ние останахме там година и половина и изведохме 4 362 язиди от Гърция. Изпратихме ги в Германия и заплатихме всички разходи отначало докрай.“
Когато трябва да помогнеш на невинни, това е духовна мисия и Бог изпраща всички средства да успееш
„Открихме бежански лагер, наречен „Петра”, със съдействието на гръцките власти, в който хората от общността бяха заедно, докато бъдат изготвени документите им и всички те заминат за Германия. В крайна сметка подадохме ръка на около 25 000 души. Днес се поглеждам в огледалото и си казвам: „Как успя да направиш всичко това? Как се случи? Как намерих подкрепа? Как открих повече от 100 доброволци от различни страни, които да ми помагат - хора, които никога не бях срещал в живота си?“ Осъзнах, че когато има необходимост да се помогне на невинни, когато има истинска необходимост, това е духовна мисия и Бог ще ти изпрати всички средства, от които имаш нужда, за да успееш!“
Често го питат за сравнението, което медиите правят, наричайки го „еврейският Шиндлер”.
"Отнасях се може би грубо или неохотно към репортерите, които са ми задавали въпрос за това. Един ден, след като не бях спал в продължение на около 40 часа, защото бях работил в бежанския лагер в Митилини в Гърция, и бях много, много изморен, репортерка от Испания дойде при мен и ми каза: „Чета за теб от много време, следвам те тук, в Гърция. Защо винаги се чувстваш нещастен от това наименование?” Аз й отговорих: „Оскар Шиндлер е работил под носа на нацистите, спасявайки хора. Той е поемал риск за живота си. Аз работя в Канада, в моя офис с климатик. За да заслужиш такова име, трябва да си преминал през много трудности и страдание!” Тя се обърна и ми каза: „Ти осъзнаваш ли какво си направил на този остров с твоята организация?” и аз й отговорих: „Днес осъзнавам“. Тя попита: „Защо точно днес, а не миналата или по-миналата седмица?” Отговорих: „Защото днес ние разговаряме за 2 000 язиди на този остров. Никога не съм си мислил, че можем да се погрижим за повече от няколкостотин. А днес достигнахме 2 000.“
„Да си евреин и да помагаш в Ирак някак „не се връзва”. Ирак не е приятелски настроен към Израел. Вярвам, че тъкмо това един евреин да се завърне в този мрачен регион и да донесе светлина и помощ, е урок за хората по света, които не искат да помагат на другите хора от различни религии“, изтъкна още Стив Маман.
В еврейската общност също имало дискусии защо помага на хора, които не приемат евреите. „Според мен, щом един евреин помага на хора от друга нация, от друга религия, това е урок за всички. Не бива да има някакви политически или религиозни съображения, когато решаваш да помогнеш. Мисля, че това е посланието.“
Можете да чуете цялото интервю в звуковия файл.
Над 3000 севернокорейски войници са били убити или ранени, докато са се сражавали срещу нахлуването на Украйна в руската област Курск. Това заяви украинският президент Володимир Зеленски, предаде АФП. Пхенян изпрати хиляди войници, за да подсилят руската армия, включително в граничната област Курск, където през август Украйна извърши ударно..
Група общинари от Сапарева баня, водена от кмета на курорта Калин Гелев, се върна от работно посещение в Кралство Йордания и побратимения град Мадаба. Наскоро по решение на общинските съветници в Сапарева баня една от улиците в града вече носи името на йорданския град Мадаба, известен с поклонническия си туризъм и богатата си история. В един от..
Сръбската полиция арестува двама български граждани на магистралата Белград - Ниш край град Велика Плана за агресивно поведение, съобщи агенция ТАНЮГ. Полицейското управление в Смедерево съобщи, че двамата българи, Г.Г. на 23 години и И.Г. на 48 години, са обвинени, че вчера са нападнали вербално и физически с ръце и крака, както и с дървена и..
На Коледа и Нова година ще вали навсякъде в България и то много. Снегът ще е в планината, красиво и коледно . В София и в по-ниските части ще си е влажно, дъждовно и кално, каза климатологът проф. Георги Рачев в интервю пред БНР. Утре, 24 декември, "ще е дъжд и сняг, и повече дъжд": "В София на Коледа няма да има сняг, на Бъдни вечер..
Комисията по етика към Камарата на представителите на Конгреса на САЩ е установила, че бившият конгресмен от щата Флорида Мат Гейц е плащал десетки хиляди долари на жени за наркотици и секс, включително и на 17-годишна, предаде агенция Ройтерс, позовавайки се на американски медии, запознати с окончателния вариант на доклада на комисията...
В категория Ф2 и Ф3 на пиротехническите средства попадат и пиратките. При тях проблемът е със звуковото налягане и затова са в по-тежка категория . Важно е да се чете инструкцията. Най-честата грешка е да се държи пиратката, да я запалят и после хвърлят. Това е забранено. Това предупреди Мирослав Йотов – главен директор на "Надзор на пазара"..
Фотоизложата "Босилеград преди и сега" и документалният филм "Твърди черупки" ще бъдат показани тази вечер в Общинския драматичен театър в Кюстендил. Наскоро филмът беше представен в българския културен център в Скопие. Автори са Асен Великов, Вихрен Георгиев и фотографът от Кюстендил Владислав Чанев. Снимките са от едноименния фотопленер..
Година, която беше твърде динамична и преливаща от изненади . Достатъчно ли е това обобщение, превъртайки 2024-та на бързи обороти? А какво ни очаква?..
Намерено е кучето на 13-годишния Николай от старозагорското село Конаре, който се издирва от 17 декември , потвърди пред БНР кметът на селото Станчо..
Само през първите девет месеца на 2024 година в отделението по неонатология на Университетската болница "Канев" в Русе са се родили 104 недоносени..