„Защото ти се прибираш и оставаш да гледаш вкъщи в една точка 24 часа в денонощието. Обикновено веднага след като те изпишат, ти си уволнен. Нося болничен и на него пише „психично разстройство“, отдолу – подпис и печат. Изхвърчаш на секундата. Ти се озоваваш вкъщи без работа, без приятели. Хората са се разбягали поради нещата, които си правил в психозата си. Няма система, която да те хване и да ти помогне да останеш добре. В някакъв момент ти, по-бавно или по-бързо отново започваш да вървиш към дестабилизацията и психичната криза.“
В работната група за психиатричната реформа трябва да има представители на пациентите
Практически голяма част от държавните психиатрични болници са приюти за пациенти, при които потребностите не са само медицински, а и социални и те са комплексни – смята психиатърът д-р Владимир Сотиров, който неотдавна публикува ужасяващи снимки от отделение на столичен психиатричен център. Д-р Сотиров казва, че в сегашните работни групи за реформа в психиатричната помощ не трябва да влизат само експерти:
„Няма нужда да се питат формалните експерти – такива като мен, а самите пациенти и техните близки: как си представят добрата грижа, от какво те имат нужда, на какви проблеми се натъкват в ролята си на пациенти, на близки на пациенти, ползвайки системата до момента. В тази работна група, която е сформирана, почти 99% съм сигурен, че в нея няма пациенти.“
Несериозно е за ден-два да се спретне анализ на проблемите в системата
„В рамките на два-три дена се спретна един анализ, който да представи проблемите в системата“, допълни Владимир Сотиров по повод доклада на здравния министър Кирил Ананиев, изготвен по разпореждане на премиера – "анализ, който никой не е виждал“. Огласено бе, че 50 на сто от психиатричните лечебни заведения са в тежко състояние:
„Каква е гаранцията, че този процент не е силно занижен? Откъде да сме сигурни, че лечебните заведения, които са в плачевно състояние, всъщност не са 70% от съществуващите? Как се правят тези разчети за два дена, за 10 милиона лева? Това са хвърлени малко с лекота думи и цифри, което издава отново несериозно отношение към проблема. Това е прах в очите, за да се успокои напрежението в обществото, което възникна по повод на огласяването на тези проблеми“, изтъкна Владимир Сотиров.
Повече от половината лечебни заведения в системата са извън строя
Той припомни, че лечебното заведение, снимки от което публикува, е било обект на всякакви проверки, които е трябвало да гарантират качеството на здравната услуга. „Системата практически не съществува, тя се е разпаднала. Повече от половината лечебни заведения не стават за това, за което са предназначени.“
Трябва да има граждански натиск и гражданска непримиримост, психичното здраве да бъде в дневния ред на гражданското общество, убеден е психиатърът.
„Защото ако не реагираме, ние ставаме агенти на статуквото, съучастници в престъпление, каквото е да държиш болните в такива условия – на концентрационен лагер. /…/ Това е гавра с пациентите.“
Психиатричното съсловие не е заинтересовано от промяна
Оказва се, че колегите са онази част от обществото, която най-малко подкрепя промяната и застава зад идеята за реформа, добави със съжаление д-р Сотиров:
„Парадоксално, но психиатричното съсловие в цялата тази суматоха около тия публикации, доклади и прочее, е най-пасивно. Отделни гласове в подкрепа – единични. Но като цяло съсловието стои притихнало. Наблюдава какво се случва. Опитва се да се ориентира накъде ще задухат ветровете, за да вземе мерки. За да опази своя интерес. Защото, оказва се, че съсловието няма интерес от промяна. Има интерес нещата да продължават да стоят по този начин – скрити, анонимни, непрозрачни. Пациентите, респективно техните близки, да са безгласни и обезправени.“
Психиатричната стигма се шири и сред професионалистите
Психиатричната стигма пречи, тя се шири и сред психиатрите, категоричен е доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи. „Не толкова разкриването на дневни центрове за хора с психични разстройства, колкото интегрирането на психиатричната помощ в общата медицина, болничната“, коментира той и уточни, че много трудно се разкриват психиатрични заведения към многопрофилните болници:
„А това е начинът да се преодолее тази институционалност на нашата психиатрия, представена предимно от големи болници от приютен тип извън населени места.“
Има два типа дневни центрове, посочи Христо Хинков. Едните са бившите психодиспансери, общински лечебни заведения, общо 12 на брой (сега наречени Центрове за психично здраве). Другите са дневни центрове по Закона за социалното подпомагане, където финансирането идва по друг път. Няма ясен регламент за взаимодействието на тези две звена от системата, смята доц. Хинков.
„Ако един човек е с остро заболяване, той трябва да влезе в стационар, психиатричен. Хубаво е този стационар да не бъде изолиран някъде в психиатрична болница. И този човек, след като се овладее кризата, трябва да бъде преведен в дневни центрове.“
Трябва да има регистър само за лекуваните с решение на съда
Трябва да има регистър само за хората с опасни психични заболявания – в него да влизат само преминалите през решение на съда за настаняване на принудително или задължително лечение, коментира доц. Христо Хинков.
Столичният психодиспансер е пренатоварен и крайно недостатъчен. Необходими са поне още 3-4 центъра, е мнението на Христо Хинков.
Дава се гласност на проблема и хората започнаха да разбират, че психично болните не трябва да бъдат затваряни и изолирани някъде, а имат правото на добро качество на живот в обществото, така вижда ситуацията клиничният и съдебен психолог д-р Калоян Куков от Асоциацията на експертите по психично здраве. По думите му, проблемът до момента е бил дълбоко неглижиран от всички структури и нива.
Хората не трябва да се страхуват от човек, който има проблем, а трябва да се опитат да помогнат – тук може да се включи и здравното образование, защото нагласите се променят бавно, обясни д-р Куков.
Задължително е да се инвестира в човешкия фактор, защото специалистите, които се занимават с психично здраве, са много малко, отбеляза Калоян Куков. "Психиатрите са малко, детските психиатри са малко, съдебните психиатри са малко. Изключително малко са специалистите клинични психолози, въпреки че университетите бълват доста кадри."
Всички гледни точки по темата - в звуковите файлове.
Ивайло Вълчев и Тошко Йорданов от партия "Има такъв народ" са в Съединените щати за участие в конференция на Американския консервативен съюз във Вашингтон. Двамата са българските представители в Eвропейската делегация на Партията на европейските консерватори. Избирането на Доналд Тръмп за президент предоставя ключова възможност за..
В Хърватия, чрез потребителската платформа "Ало, инспекторе", се организира шествие под наслов "Пет минути предупредително мълчание". Протестът е срещу високите цени на продуктите и услугите. От гражданската платформа призоваха в неделя за блокиране и на банките и мобилните оператори. Миналия петък в Хърватия се проведе четвърти пореден..
Думите на президента Тръмп към украинския му колега Зеленски предизвикаха критиките на европейските лидери. Британският премиер Киър Стармър изрази подкрепа за Володимир Зеленски като "демократично избран лидер", след като Доналд Тръмп нарече украинския президент "диктатор". Според Стармър е "напълно разумно Украйна да не провежда..
Депутатите от Комисията по здравеопазване ще обсъдят решение, с което да се задължи министърът Силви Кирилов да осигури на лекарите от ТЕЛК достъп до пациентските досиета в здравноинформационната система. Задачата ще бъде поставена и на министъра на електронното управление Валентин Мундров. Обсъжданото проекторешение има за цел да се подобри..
Ден след като президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че Доналд Тръмп живее в "поле от дезинформация", американският държавен глава го нарече "диктатор". "Диктатор без избори", така Доналд Тръмп нарече президента на Украйна Зеленски като допълни, че украинският лидер трябва да действа бързо, ако иска "да му остане държава"...
Министрите на отбраната Атанас Запрянов и на външните работи Георг Георгиев ще бъдат изслушани в НС за готовността за евентуално участие на страната в специална военна операция на територията на Украйна. "Възраждане" пита министри: Ще участваме ли във военна операция в Украйна? Изслушването на министрите на отбраната Атанас Запрянов и на..
Към момента не може да се каже дали жп инфраструктурата е причината за влаковата катастрофа в Румъния. Това каза в интервю за предаването "Преди всички" журналистът от румънската секция на Радио България Владимир Митев. Машинист е загинал при катастрофа между товарни влакове в Румъния По думите му е очевидно, че има проблеми с жп..
Тревожното е, че ученици в прогимназиална възраст използват вейпове. Това заяви пред БНР Асен Александров, директор на 51-во училище в София,..
" Европа ще се тръмпизира, въпросът е дали ще се тръмпизира докрай ". Това заяви пред БНР журналистът Мария Спирова, която живее в Лондон. Според..
Повече от 2 месеца институциите у нас – АПИ, националното ТОЛ-управление, МРРБ и МС, мълчат за осъдително за България решение на Съда на Европейския..