Как в Елин Пелин учат децата на родолюбие и национална гордост

Как в град Елин Пелин учат децата на родолюбие, национална гордост и почит към българските национални герои. Всяка трета неделя от месеца деца от 6- до 12-годишна възраст се събират в клуба „Аз съм българче“ в общината в Елин Пелин за да разговарят, учат и споделят по теми, свързани със славната история на България. Кой стои в основата на тази инициатива и как я приемат децата?

Те са Симеона Попгеоргиева и Диана Димитрова. Работят в общината в Елин Пелин. Идеята да основат клуб "Аз съм българче" хрумнала почти едновременно и на двете. Обсъдили я и започнали веднага. Защото днешните деца трябва да знаят повече за историята и българските герои, разказва Симеона:

"Това, което си мислех, е как децата трябва да се съберат на едно друго място, извън училище, където да им се говори за българските герои, но по начин, по който те да се припознаят с тях. Така, както едно дете може да си въобразява, че може да е спайдърмен, много по-лесно, според мен, е едно дете да се припознае с Левски, с Райна Княгиня – това са истински хора, ние учим за тях, те са част от нашата история, от нашето битие".

Така в края на януари провели първата сбирка на клуб "Аз съм българче". Не се наложило да мислят много кой да е първият герой, казва Диана Димитрова:

"Почваме от началото. Началото е Кубрат. И какво по-хубаво да звучи от това – аз съм българче, аз съм Кубрат. Всяко едно дете да се види в образа на онзи велик мъж, който половината свят едва ли не, Европа е била негова по онова време, да не говорим и за неговите наследници, които са били в четирите краища на света. И това дете да види, че този велик мъж е негов прапрадядо.

Неочаквано голям интерес и силна емоция – така ще запомнят първата сбирка на клуба, която им показала, че са на прав път.

"Това беше целта. Мисля, че вдъхновихме децата, които дойдоха на първата ни лекция и ритуалната зала все още кънти от детските гласчета, които размахваха този огромен Кубратов меч, ние им бяхме осигурили един голям дървен меч, и те размятаха този меч и казваха – аз съм Кубрат, аз съм наследник на Кубрат".

А децата дълго ще помнят и ще разказват за необичайните си преживявания:

"Аз се казвам Рада Красимирова Кръстева, втори клас. Запомних, че Кубрат е имал пет сина. Кубрат е дал пръчки на тях, като е била една пръчка, са могли да я счупят, но като са били много пръчки в снопче, не са могли да ги счупят. Че трябва да бъдем задружни." 

"Аз се казвам Адриана Илиева Илиева, трети б клас от училище "Васил Левски". Прабългарите са направили стремето, те са можели да яздят наобратно, защото техните врагове са си мислили, че те се оттеглят, но те всъщност са се обръщали на коня си и са яздили така и са стреляли с лъковете си."

Втората сбирка на клуба е само 2 дни преди деня, в който почитаме гибелта на най-великия българин Васил Левски. А за него може да се разказва много, казват вдъхновителките на идеята Симеона и Диана:

"Как едно дете преминава през всички житейски несгоди, сблъсква се с какво ли не, мисли, пораства, бори се с лишения, пак взема решения, губи близки и избира единствения път – и този път е да мислиш, да чувстваш и да желаеш доброто на всички, които обичаш, защото Левски е обичал българите. тази саможертва, тази обич, тази посветеност е това, което се опитваме да предадем".

А децата поглъщат с широко отворени очи всяка дума за Левски:

"Бате, кой е този синеок герой. Левски, мило братче, се нарича той. Аз съм Денис Илиянов Стойчев, трети б клас съм в СУ "Васил Левски". Той е бил много смел, силен и никога не се е предавал."

Още много истории като тази ще слушат и ще попиват децата. Клубът "Аз съм българче" се събира всяка трета неделя от месеца в ритуалната зала на общината в Елин Пелин. Идеята на организаторите Симеона и Диана е тяхната инициатива да стане национална. И в много български общини да има такива клубове.

"Търсим съмишленици. Ние не искаме да правим нищо само ние, искаме повече хора да участват, искаме това вдъхновение, което ние чувстваме и заради което сме се събрали, да бъде споделено и от други. И ще очакваме с интерес да видим колко хора ще прегърнат идеята".

Репортажа на Маргарита Иванова можете да чуете от звуковия файл.