Отбелязваме 100-годишнината от рождението на журналиста Петко Бочаров

Честването ще бъде в пресклуба на Българската телеграфна агенция. Петко Бочаров е роден на днешния ден през 1919 г. в София.

Той почина на 2 март 2016 г. на 97-годишна възраст и до смъртта си беше най-дългогодишният практикуващ журналист в България. 

В предаването „Нощен Хоризонт“ през 2014 година Бочаров признава:

„Сблъсках се с цензура, което ме изуми. Разбира се, няма да ви съобщя нито за кое издание става въпрос, нито по какъв повод, но самият факт, че моят приятел, с когото аз контактувах, на който изпращах моите материали, в случая много любезно, много приятелски по телефона ми каза: „Виж, моля ти се , въздържай се от много политически заключения, политиката на вестника сега е бла-бла-бла.“ Това симпатично момче, с което аз съм доста контактувал, на мен да ми предложи да внимавам с политиката на вестника все едно че съм някакво начинаещо репортерче, това ме изуми. Просто ме изуми. Аз съм бил винаги в центъра, в кухнята на официалната цензура. В центъра съм бил 31 години. Дотук ми е дошло и неслучайно именно от моите уста излезе това „Да, ама не“, защото ми беше писнало.“

Валентин Измирлиев е един от организаторите на днешното честване. Той е автор и на документален филм за Бочаров:

„Аз се познавам с него от далечната 1974 година, когато работех тогава с телевизията и радиото бяха едно цяло и Петко постепенно стана един от любимите ми събеседници в студиото, тъй като говореше много ясно, точно, кратко, без никакви шикалкавения. Той владееше риториката до съвършенство.“

Измирлиев разказа как се е стигнало до филма за журналиста:

„Всичко започна от 90-годишнината на Петко Бочаров, точно преди десет години. Едно запомнящо се тържество в НДК, претъпкана от негови колеги, почитатели и тогава възникнаха две идеи. Първо, да направим един филм - беше крайно време, той беше вече на 90 години. Слава богу, намерих мой приятел продуцент, който се зае с организацията на това нещо и след 2-3 години филмът беше налице. И другата идея – Петко, който дотогава не беше писал истински роман, не, но документална книга за своя живот, той имаше нужда да бъде насърчен и няколко души, негови приятели, между тях бях и аз, го насърчихме да направи именно това нещо.“