Венелин Терзиев: Обучаваме кадри за строителството, те отиват в чужбина

Има достатъчно образователни учреждения у нас, които могат да образоват и образоват хора, желаещи да изпълняват строителни дейности и да вземат занаят и професия. Така смята Венелин Терзиев, един от основателите на Строителната камара. Според него проблемът се корени в заложения през последните 20 години в сектора на строителството модел. „Браншът е монополизиран, което пречи на много неща, включително на това хората, които се образоват, получават някакво образование, да остават в България и да работят.“

Повече фирми трябва да печелят обекти и държавата трябва да регулира процеса

"Част от по-малките и средни фирми са под крилото на някои от по-големите фирми. Оттам нататък обаче в бранша би следвало повече фирми да печелят обекти, а не една група от десетина-петнайсет фирми да печелят почти всичко. И тук е мястото на държавата, да регулира този процес, като например раздробява търговете на по-малки лотове“, посочи Терзиев. Той заяви, че обявяваните високи прогнозни стойности за търговете изхвърлят малките и средни фирми от състезанието. Как това рефлектира върху бранша:

„Ами ето как – ние ще обучаваме хора, включително и в момента се обучават. Имахме сериозни строители – като работници, като инженерен потенциал. Повечето от тия хора вече работят в чужбина.“

„Нещата са много дълбоки. Държавата е редно да се вземе в ръце и да разгледа проблемите не само в строителния бранш, защото такъв проблем имат и редица други браншове“,  категоричен е Венелин Терзиев.

"Обикновено големите фирми работят със 100 до 150 малки и средни фирми на една магистрала. Но тук е друг въпросът. Като се наеме малката фирма и средната, да работи на магистралата, какъв договор сключва. Имаше много лоша практика, че сключва договор за доставка, за услуги, а не за строителство. И по този начин един път рискува да не си получи парите, и втори път рискува да няма опит, да не придобие опит, да не се развива като фирма“, обясни Иван Бойков, бивш изпълнителен директор на Строителната камара.

Не може 80% от строителството да минава през обществени поръчки

Има известна монополизация, но тя идва от обществените поръчки, изтъкна Бойков. „Не може 80% и повече от строителството да минава през обществени поръчки. Това дебалансира системата, тъй като малките и средни фирми обикновено работят по малки поръчки и там развиват и специализират своята дейност. Но този баланс се връща обратно и на големите фирми. Вижте какво става по „Граф Игнатиев“. Няма кой да реди плочки, няма кой да сложи паветата, няма кой да извърши фините работи. Тези хора са в чужбина. Там им плащат много повече и те строят за други държави.“

При разпределението на обществените поръчки става така, че рискът често се прехвърля върху подизпълнителите. Освен това има и цикличност и в края на програмните периоди просто няма работа, отбеляза още Иван Бойков. „Преди две години беше така. Освобождаваха си доста  хора и тези хора си търсят работа. Пазарът в Европа е изключително конюнктурен и има нужда от строителни работници.“

„Не само браншът е монополизиран, но и обществената организация е монополизирана. Тя не се разви. Не направи така, че да защитава малките и средните си членове“, допълни Венелин Терзиев, който оценява този модел като рисков и за държавата, и за икономиката като цяло.

Вече повече от 15 години Терзиев настоява за изработване на правила за уреждане на разплащането между главните изпълнители на обекти и подизпълнителите. „Лошото е, че в тези взаимоотношения няма морал. Там има колкото повече, толкова повече. Единственият гарант, който можеше да бъде за тези взаимоотношения, беше Камарата. За съжаление обаче вече много години Камарата не успя да създаде такива правила и да ги наложи като закон. Не като част от Етичен кодекс, който няма никаква сила, а като закон.“