Той се жени за най-красивата мома в своето село, турците посягат на нея и той реже главите на двама от тях, бяга в Цариград, там заради това, че е кадърен, успява да завърши курсове за машинист, но качва Васил Левски в локомотива, някой го предава и той бяга и заминава за Ловеч, където става опълченец в 3-та дружина, в 3-та рота, която е носител на Самарското знаме“, разказа още той какво е подтиквало опълченците към участие в дружините, разказа още той.
През последните години с почти будителска страст Пейков търси в архиви, библиотеки, антиквариати снимки на опълченци, които издадава в албума “Епопея на българските опълченци“
“С голям труд, с обикаляне на цялата страна и с помощта на приятели като Димитър Манов, успях да събера 500 снимки, от които подбрах 270, които с художника-дизайнер Христо Велезов и с Емил Трайков, който коригира всичко в печатницата и талантливата художничка Мартина Цветанова успяхме да оцветим, за да погледнем очите им такива каквито предполагаме, че са били и да влезем в душите им, да разберем какво са мислели и как са имали смелост да го направят“ обясни той в интервю за предаването “Неделя 150“.
“Може би е по-лесно на един пенсионер с един скромен екип да свърши тази работа, която е работа на големите институции, министерства с милионни бюджети, с огромен персонал, защото е по-мобилен. Не всичко са парите на този свят, на тях явно им липсват идеите, но аз мога да им услужа с някои идеи“, коментира още Пейков в интервю за предаването “Неделя 150“.
Според проф. Петър Стоянович разходът на Министерство на културата от няколко хиляди евро за връщането на потрета на Александър Батемберг в България е “пренебрежимо малък“.
“Разбира се, подобен разход е смешно да бъде обсъждан. Той е пренебрежимо малък. Ако го кажем с разговорния език на улицата, той струва 6 кв.м от някоя от централните плочки на софийските улици. Хубаво, че подобно нещо се върна. Държавата можеше да направи много повече, а можеше и това да не направи.“, коментира в интервю за предаването “Неделя 150“ проф. Петър Стоянович от Института за исторически изследвания на БАН.
“Друг е въпросът дали българската държава има национална политика да опазва своята памет? Разбира се такава няма“, допълни още той.
И коментира още въпроса за липсата на признание от младата българска държава към опълченците приживе, изразено и в неудовлетворени “прошения за пенсии“.
“Не знам дали трябва да генерализираме това отношение като отношение на държавата към определена прослойка от българските поборници“, каза той.
“По-голямата част от тези прошения (за пенсии) са били удовлетворени, има си законодателство, свързано с това нещо, естествено като при всеки закон и нормативен акт, някъде нещата се пропукват поради недоглеждане, други поради лични страсти. Това го има навсякъде, защо по онова време да бъде изключено?“, обясни професорът.
Румен Манов, който е дарител в почти всички музеи в страната, иска да “споделя нещата, които среща по пътя си с повече хора“. От рутината, която имам, преценявам на момента, дали нещата, които срещам имат своята историчност, своята забравена държавност и тъй като живеем във време на безвремие, опитвам се със собствени мускули да запушвам тук-там дупките, които срещам по пътя си и да запазвам нещата за хората след нас, каза още той в интервю за предаването „Неделя 150“.
Защото другата лоша черта, която имаме, освен че не сме екипни играчи, като че ли много малко се отделя за култура, не е приоритет културата. Да хубаво е да имаме пътища, но няма да учудим света със стъкло, метал и желязо. Ще ги зарадваме, ще ги възхитим с нашата природа, с нашия фолклор, с нашата бойна слава, с нашата история, с нашите обичаи – неща, които не са съвсем приоритет и това е една част от моята дейност“, разказа Манов.
Целите интервюта може да чуете в звуковия файл.
На 22 май в зала „Моцарт“ на известния виенски Концертхаус се състоя забележителна галавечер на българската култура и музика "Opus 2", посветена на светлия празник 24 май. Престижното събитие с участие на световнопризнати български и австрийски музиканти бе организирано за втора поредна година по инициатива на виртуозната българска..
Историята на храните и напитките като част от развитието на България от Освобождението до 90-те години на XX век разказва изложба на Държавна агенция "Архиви" . Как са се произвеждали и продавали те, каква е била културата на сервиране, кои са били най-посещаваните ресторанти и сладкарници, какви са били любимите храни на популярните..
"Операция Кино София" е специално издание на "София Филм Фест на път" - пътуващият формат на международния кинофестивал "София Филм Фест" с прожекции в населени места в райони в периферията на Столична община с вход свободен. Целта е жителите на тези населени места да имат достъп до публични прожекции на избрани филми, разказа за..
„Вторите части в музиката” е музикално-поетичен спектакъл, с който флейтистът Мартин Павлов и пианистът Иван Керековски обикалят българските сцени. Вече са представяли програмата в Плевен и Добрич, а предстои да се срещнат с публиката на 3 юни в Концертната зала на Враца и на 24 юни в Софийската градска художествена галерия, в рамките на фестивала..
Софийската филхармония откри 56-ото издание на международния фестивал "Софийски музикални седмици" - по традиция в навечерието на празника 24 май. Диригент в концерта беше Карло Тенан, а солисти - сопранът Александрина Пендачанска и цигуларят Шломо Минц, артисти със световна кариера. Пролетната част от фестивалната програма ще продължи до 3 юли, а..
Последният ден от Младежки джаз фест София 2025, на 31 май, е и с най-динамична програма, която започва в 11 ч. с конкурсната част, а надвечер ще продължи със заключителен гала концерт, джем сешън и награждаване на отличените участници. Именно това е и денят, в който организаторите канят и публика , входът е свободен, а мястото на провеждане е..
Кирил Илиевски е композитор, цигулар, педагог и общественик, оставил значима следа в съвременната българска музика. На 27 май той можеше да празнува 70-годишнина, но си отиде през 2019 г. Кирил Илиевски е роден в София, в семейство на музиканти. Завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо..
Влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. ще е твърде рано , категоричен бе пред БНР икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и..
„Аз не съм за еврото в този момент, и съм за провеждане на референдум. В момента това политическо натискане отвън озверява хората.“ Това каза..
" Пеевски като валяк прегази къде каквото има по пътя му. Не бих казал, че Доган окончателно ще излезе от политиката, но това са последни издихания - на..