Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кшищоф Зануси: Бъдещето е на тези, които са имунизирани срещу рекламата

Снимка: БТА

„Тъгувам, изпитвам носталгия за киното, което правеше Бресон“, сподели пред БНР полският филмов режисьор Кшищоф Зануси, който получи наградата на София на София филм фест. Тази вечер е и представянето на новия му филм „Етер“ в Дома на киното.

„Публиката, бомбардирана със силни, експресивни средства, губи своята чувствителност. Постарах се да направя последния си филм и да избегна в него точно това бомбардиране на зрителя. В изкуството винаги новата епоха се съпротивлява на старата. Аз с удоволствие се връщам към една простичка мисъл – „Изкуството трябва да се грижи само за красотата“, а красотата е същото, каквото е и доброто и истината. Когато красотата е впрегната за работа и работи за реклама или пропаганда, тази красота вече е изопачена, белязана“, каза Зануси в специално интервю за предаването „Хоризонт до обед“.

Демокрацията доведе до развитие на огромни социални маси и в същото време това води до понижаване на нивото, коментира той и добави: „Надявам се, че новият елит ще води обществото напред“.

„Цялата история на човечеството е история на различни мечти, които никога не са се изпълнили докрай. Струва ми се, че съвременният свят трябва да се откаже от това разбиране на прогреса, с което живеем до ден днешен. Нашият прогрес днес означава материални ценности, а ние не можем непрекъснато да забогатяваме. Виждам един бъдещ свят, в който хората ще се съревновават в областта на духа, не на тялото. Засега хората все още искат да имат все повече и повече и да потребяват повече. Рекламата им внушава, че искат неща, които в действителност не искат. Смятам, че бъдещето принадлежи на тези, които са имунизирани срещу рекламата“, каза Зануси и посочи, че телевизиите не трябва да стигат до ситуации, в които се издържат само от реклама.

Филмът „Етер“ е разказ за безтегловността, до която ни докарват химическите съединения – упойващата безтегловност.

„Това е Европа от XIX век, която приключва, говорим за австро-унгарска окупация, за руска и германска. За поляците това беше тежък период на потиснатост, а за Европа това беше краят на една голяма илюзия – илюзията, че науката ще разреши всички проблеми в света. Науката наистина реши много проблеми. В Европа няма глад, живеем по-богато. Благодарение на науката имаме също и по-висок стандарт. В духовната област обаче науката не е компетентна. Тук имаме други инструменти на познанието. Ние трябва наново да търсим тези инструменти, които бяха изгубени, защото нито една цивилизация не е успяла да оцелее без тази духовна част“, разказа известният режисьор.

Революцията се правеше, че е научна, добави Кшищоф Зануси и посочи, че тя донякъде е била оправдана, но и тя не е разрешила проблемите. За него не съществува конфликт между наука и религия, а физиката е вдъхновение за вярата:

„Физиката много добре познава своите граници. Новата физика на XX век разкрива тайната, която XIX век изгуби. Физиците си даваме сметка, че има неща, които не могат да бъдат опознати и че има някаква тайна. В духовната област също има тайна. Физиката ни казва днес, че времето и пространството са наша проекция, т.е., бъдещето вече съществува, а ние смятахме, че това е предразсъдък“.

Темата за смъртта често присъства във филмите на Кшищоф Зануси. Той сподели усещането си „Животът е нещо изключително, а смъртта е правило…  Може би има надежда, че ние не умираме напълно“.

Цялото интервю с Кшищоф Зануси чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Жозе Луиш Пейшото

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..

публикувано на 14.07.25 в 21:05
 Петър Станимиров

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" .   За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..

публикувано на 13.07.25 в 19:00
Катя Зографова по време на Литературна разходка в София

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.  Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..

публикувано на 13.07.25 в 08:10
Хореографът Кая Иванова

Кая Иванова: 40 години в сърцето с българските народни танци

Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище.   Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..

публикувано на 13.07.25 в 06:15
Ифан Сунг

Ифан Сунг избира да учи и да живее в България

Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език.  Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..

публикувано на 06.07.25 в 06:05
проф. д-р Александър Чирков

Проф. Александър Чирков: Човек трябва да има време за духовното и телесното развитие

Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява.  „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..

публикувано на 06.07.25 в 05:10
Константин Икономов

Актьорът Константин Икономов от Сатиричния театър: Театър - моя любов!

Актьорът Константин Икономов от Сатиричния театър е гост в поредицата "Магията на театъра" . Той има ярко присъствие на сцената и впечатлява със своите превъплъщения в различните образи. Константин Икономов завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2005 год. в класа на проф. Пламен Марков . След това работи в театъра в Стара Загора. А по-късно на..

публикувано на 30.06.25 в 11:01