Виктория Викторова: Виртуалната реалност се използва по-отдавна, отколкото подозираме

През 2014 година съвместно със съоснователя на компанията Георги Георгиев успяват да се включат в една от престрелките в любима компютърна игра. Това се случва благодарение на технологията на виртуалната реалност.

„Още оттогава искахме да намерим начин да я направим по-достъпна. Тогава начинът беше чрез мобилните устройства. Това, което липсваше тогава, беше съдържанието, тоест нямаше какво да правиш във VR, освен да гледаш няколко видеа или нещо много просто. Искахме да позволим на хората да играят любимите си компютърни игри“. 

При Виктория Викторова първият реален досег с иновативната технология става по време на едно от събитията на компанията. Казва, че повечето обикновени потребители всъщност не подозират колко широко използвана е виртуалната реалност на по-високо корпоративно ниво. „Не трябва да забравяме индустрии като военната, образованието и медицината, където виртуалната реалност се използва дори по-отдавна, отколкото ние подозираме.“

Извън игрите и клиповете, които повечето хора си представят като синоним на виртуалната реалност, как можем да я прилагаме в ежедневието си?

Много професии изчезват вследствие на автоматизацията, посочва Красимир Николов. По думите му, първото място, където хората ще се сблъскат с виртуалната реалност, е… на работа. „Ще има много професии, които много по-лесно ще могат да се правят във виртуална реалност, защото там хората работят с ръцете си.“

Виртуалната реалност дава на масовия потребител шанса да посети места, които иначе не биха могли и да видят неща, които не биха могли, смята Виктория. „А това е от още по-голяма важност за хората с увреждания.“

Виктория Викторова дава пример с възможността да караш ски или да изпробваш екстремен спорт, без реално да рискуваш живота си. „Разбира се, имаме възможност да летим в Космоса, да сме на морското или океанско дъно. Едно от нашите любими изживявания е да си на дъното на океана, където до главата ти минава изведнъж един огромен кит. Просто наистина се чупят границите на реалността и на възможното.“

Според Красимир, друг голям сегмент на виртуалната реалност са тренингите, които изискват физическа активност. „От това как да напуснеш дадена сграда до това как да управляваш различни машини от поточната линия на един завод. Можеш да научиш своите служители как да работят с оборудването на фабриката, как да се евакуират в случай на някакво бедствие, още преди дори тя да е построена и те могат да го направят от вкъщи.“

Заради все още неизучените въздействия на виртуалната реалност, не се препоръчва деца под 14 години да прекаляват с престоя си там. „Със сигурност знаем е, че много силно влияе на човешката психика това къде са границите между виртуалното и реалното.“

„Все още е доста скъпо да имаш добро изживяване. Доста е сложно да подготвиш компютъра и очилата. Първият проблем, който трябва да се реши, е да не изискваме компютър за виртуалната реалност. Да има някакво малко устройство, но то да дава също такова добро изживяване.“

На пазара излизат първите подобни очила, но като мобилни устройства те имат ограничени ресурси, уточнява Красимир Николов. „Нашата цел е да дадем допълнителни ресурси на тези мобилни устройства.“