Денонощие преди бедствена ситуация синоптиците могат да предупредят гражданите

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервюта на Пламена Бачийска в предаването '' Нощен Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 23 март метеоролозите отпразнуваха своя професионален празник в предаването "Нощен Хоризонт". Специалното издание от сградата на НИМХ бе посветено на работата на синоптиците.

"Времето първо е наблюдения и след това след наблюденията следват онези прогнози, на които ние днес сме свидетели. Първите наблюдения са били преди повече от 130 години в България. Ако говорим за тях, те наистина са били съвсем епизодични", разказа синоптикът Анастасия Стойчева.

Дългогодишният синоптик Любка Кумчева обясни, че в началото на нейната професионална кариера данните върху картите са се нанасяли на ръка.

"Продължаваше с часове нанасянето на тези данни, което много бавеше процеса - тези данни да се огледат, да се намерят различия, фронтове, центрове на високо, на ниско налягане, но така започнахме и години наред така се работеше."

"Метеорологичният техник, който нанасяше данните върху картата, работеше близо 3 часа и половина, за да ги нанесе, допълни синоптикът Огнян Гаврилов.

"Защото в една единствена станция има поне 30-40 знака, които не са шифри, не са шифрирани, не са кодирани, но са разбираеми за синоптиците. Не може на толкова малко пространство да се нанесат с думи нещата, трябва да бъдат по някакви символи."

"Времето може да бъде всякакво - студено, ледено, облачно, ветровито, дъждовно, слънчево и така нататък. Комбинацията от тези процеси, метеорологични, правят метеорологичното време и ако тази комбинация нас ни устройва, т. е. тя ни съпътства в работата, ние казваме, че е хубаво времето, ако ни пречи казваме, че е лошо. Всъщност това не е така", отбеляза Огнян Гаврилов.

Синоптикът Красимир Стоев сподели детайли от процеса на събиране на данни. "Тази вечер моето нощно дежурство започна именно с анализа на синоптичната обстановка. След получаване на целия поток от информация от Европа, най-напред във височина се прекарват атмосферните фронтове на 850 хектопаскала, това е на километър и половина, достатъчно далеч от земната повърхност, т. е. да нямаме влияние. На един километър и половина първо имаме такива карти, които се разработват и информацията за тях се набира благодарение на радиосонди, балон с радиосонда, който се пуска в атмосферата и се прави вертикален профил, т.е. ние знаем на различни слоеве във височина каква е температурата, какъв е вятърът."

Световната метеорологична организация е учредена на 23 март 1950 година. 11 години по-късно, през 1961 г. 23 март е обявен от организацията за световен професионален празник на метеорологията.

Тази година празникът преминава под тематичен надслов "Слънцето, земята и времето". По думите на Огнян Гаврилов, се търси "нещо, което за момента е важно, което трябва да се има предвид, не само от нашата наука, не само от метеорологията - от хората, които работят в тази област, а от всички."

24 часа преди бедствена ситуация може да се отправи ранно предупреждение към гражданите, уточниха още метеоролозите. Краткосрочните прогнози за времето са в рамките на 24 часа и те са по-точни, подчерта Красимир Стоев:

"Численият модел на Европейския център за средносрочни прогнози ни дава възможността два пъти в денонощието да получаваме средносрочна прогноза за бъдещото състояние на циклоните и антициклоните. Колкото по-далеч се отива във времето, т.е. повече от три, пет дни, особено за релефа на България прогнозата е по-несигурна."