Посланик Щанцел: Китай прилага спрямо ЕС политиката „разделяй и владей“

Сложен триъгълник образуват комплексните отношения между Съединените щати, Европа и Китай. С различни събития Европа посвети тази седмица на Китай. В Брюксел Европейският съюз посрещна президента Си Цзинпин, а в Загреб премиерът Ли Къцян се срещна с лидерите на страните от инициативата „16+1“, или т.нар. „Нов път на коприната“. „Китай е наш важен партньор, но и труден конкурент“, коментира в интервю за БНР д-р Фолкер Щанцел, вицепрезидент на Германското дружество за външна политика и бивш посланик на Федералната република в Пекин.

- През март Европейската комисия публикува стратегически доклад за отношенията на съюза с Китай. В него в най-общи линии се казва, че Китай може и да е партньор, но не играе честно на международния пазар, защото не предоставя на европейските компании еднакви условия, на каквито се радват китайските фирми в Европа. Партньор или конкурент - кое надделява, д-р Щанцел?

- По принцип това важи за всеки силен икономически партньор, който едновременно е и конкурент на световния пазар. Проблемът с Китай е по-скоро това, което споменахте - Китай подчинява търговията си на правила, които за нас не са напълно легитимни. Ние бяхме свикнали с това поведение във времето, когато Китай градеше своята икономика и пазеше пазара си, затваряйки го за определени стоки и услуги. Трябва да признаем, че тези предпазни мерки донесоха успех на Китай, като едновременно с това западните корпорации все пак успяваха и да печелят.

Днес Китай вече е втората по големина икономика в света и проблемът е, че прилага същата тази тактика и извън Китай. Това поведение обаче води до изкривявания на пазара, което е проблем. Проблем е също така, че има държави в ЕС, които са готови да преглътнат това поведение, и такива, които не са съгласни с тази политика.

- Големият страх на европейците е, че Китай забива клин между страните от ЕС. Най-яркият пример за това е проектът за нов път на коприната. Какво се надява да постигне Китай с тази инициатива, в която участва и България?

- Нека си припомним старата римска поговорка „Разделяй и владей“. Инициативата „16+1“ е типичен пример за това, как Китай успя да обедини 16 европейски държави, сред тях 11 от ЕС, и да ги противопостави на останалите в евросъюза. Общият знаменател са инфраструктурни проекти и китайски инвестиции. А това, какво иска да постигне Европейската комисия в отношенията си с Китай, е от второстепенно значение. За участващите в инициативата примамката от бъдещи китайски инвестиции очевидно е много по-апетитна от перспективата да превърнат Китай в свой икономически враг.

- Китайският бум се дължи на инвестиции, включително и в Европа. Трябва ли да се притесняваме от този стремглав икономически растеж и внедряването на китайски компании на Стария континент, д-р Щанцел?

- За сега Европа печели сравнително добре от този бум на китайската икономика. Проблемът идва в онзи момент, когато Китай се опитва да продължи икономическия си възход с помощта на не съвсем легитимни средства. И конкретно става дума за инвестициите в технологиите на бъдещето и желанието на Китай да навлезе в западни технологични компании. Прави впечатление, че всеки път, когато китайска компания иска да купи западна фирма, предлаганата цена е нелогично висока.

Така че възниква логичният въпрос, от къде идва финансирането на такива инвеститори? Отговорът е ясен - от държавата. А тя си позволява финансови инжекции само в случаите, когато има и политически интерес от сделката.

- Китай очевидно има интерес от участие в изграждането на 5G мрежата в Европа. Споделяте ли притесненията на някои европейски лидери, че това е несъвместимо със сигурността на ЕС?

- За сега нямаме доказателства, че „Хуавей“ - защото това е компанията, за която говорим в случая, застрашава сигурността на партньорите си. Но Европа е притеснена, защото тази възможност съществува. Както знаете, от година и половина всяка китайска компания вече е длъжна по закон да предоставя всякаква информация на правителството. В деликатната област на технологиите това е проблем. Така че ако ние, европейците успеем да стигнем до единна позиция, как да преодолеем тази опасност и да гарантираме сигурността си, би било голям успех.

- Голям успех би било и ако Европа не понесе щети от търговската война между Пекин и Вашингтон. Какво е отражението на този конфликт върху нас, д-р Щанцел?

- Негативно и в двете посоки. От една страна вече има регистриран спад в световната търговия, което се отразява на индустриалното производство в Европа. От друга страна обаче, ако Китай и Съединените щати постигнат споразумение, за каквото напоследък все по-често се говори, вероятно по-големите компромиси и отстъпки ще направи Китай. Това от своя страна би означавало, че стратегията на Доналд Тръмп е успешна и той вероятно не би се поколебал да я приложи и спрямо ЕС.

Има обаче и положителен пример - за срещата си със Си Цзинпин френският президент Еманюел Макрон покани в Елисейския дворец както германския канцлер Ангела Меркел, така и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Това беше важен сигнал и се надявам, че този модел на поведение на Макрон ще има последователи. За мен това означава, че в Европа има желание за единна политика спрямо Китай. Докладът на ЕК също е послание в тази посока.