Ю. Методиева: Превенцията срещу крайните идеологии е в образованието

„Първата работилница беше около Луков марш. А сегашната работилница е свързана с традиционното честване на Хитлер. За съжаление, така отбелязваме неговата дата, че започвам да си мисля дали не е станал наистина „герой“. Това каза пред БНР Юлияна Методиева, правозащитник и председател на сдружение „Маргиналия“, което е един от организаторите на работилница за това как да говорим добре за лошите неща в историята. В рамките на работилницата 19 учители от столични училища са обсъждали един от най-травматичните периоди от българската история – депортацията на над 11 хил. евреи от новите земи и спасяването на 48 хил. евреи от старите.

„Докато ние сме си планирали работилницата, други хора вече са планирали отбелязването. В София вече пристигат представители на различни крайнодесни неонацистки, неофашистки движения от Франция, Чехия, Полша. Те идват в София уж да отбелязват Европа на отечествата, но фактически сбирката тук е със знакова символика – за родоначалника на нацистките идеи“, посочи Методиева в предаването „Преди всички“.

Само със заклеймяване на явления като Луков марш, свастиките по улицата или такива отбелязвания на деня на Хитлер няма да се оправим и да решим проблема, категорична е Юлияна Методиева и добави, че е необходима превенция, която може да се случи чрез образованието.

„Трябва да се научим да говорим интересно на децата, защото на тях им е скучно, когато им говорим за история. Социалният психолог Румен Петров измисли интерактивна форма, в която през най-различни сюжети, гледни точки, ракурси се включват самите учители. … Тези учители, които обичат професията си историк и знаят, че на децата трудно им се задържа вниманието, започнаха да създават тази диалогова връзка и си поставяха сами задачи“, посочи още тя.

Цветомира Антонова, учител и участник в събитието, също подчерта необходимостта от превенция:

„Превенция на проникването на точно този тип идеологии, които с лесните решения, които предлагат, увличат. За съжаление, децата не са защитени от медийното влияние, от лесните рецепти, които дори политически партии и фигури си позволяват да дават в ефир. Това е сериозен социален проблем. Ние като учители се сблъскваме с неговите последици в класните стаи. При децата, на които преподавам, срещам не просто апатия, а едно много негативно мислене, говорене за хората от ромски произход, увличане по такъв тип бързи и лесни решения, съветвано с практиките, които е имало по времето на нацистка Германия. Трябва да си дадем сметка, че всички възрастни трябва да участваме активно в противодействието на това“.

„Толерантността и уважението към другия са най-трудните неща за възпитаване в училище“, смята Антонова. Според нея ценностното образование трябва да е акцент в часовете по история. Тя допълни в тази връзка, че ценностното възпитание се „изплъзва“ още не ниво учебни програми, които са твърде много фокусирани върху фактите и описанието на събитията.

„Четенето, писането и математиката са важни само ако правят нашите деца по-човечни“, това е посланието, което отправям на моите ученици, каза още учителят и добави:

„Мостът между нашето време и миналото трябва да бъде създаван от учителя, но този мост е този, който ние трябва да градим, за да не повтаряме никога повече онези злодеяния, които хората допуснаха“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.