Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Специално издание на изследването на проф. Любомир Миков на български, турски и английски представя джамийската архитектура в Пловдив



Джумая джамия в Пловдив е уникална с красивата си султанска ложа (махфил), която е единствената запазена в България. Подобни махфизи са имали храмовете в османските градове, които са били столици, обясни проф. Любомир Миков. Султанската ложа в пловдивската джамия впечатлява с бароковите извивки на парапета и на издигащия се над него параван. До нея се стига по дървена стълба, която умишлено е направена тясна от съображения за сигурност за висшите особи, идвали тук някога. Към нея има и външна врата (сега затворена), през която са влизали само султанът, свитата и харемът му. Мерките за сигурност са взети след поредица убийства на мюсюлмански водачи в в храмовете. Така някога са намерили смъртта си праведните халифи Умар I през 644 г. и Али ибн Абу Талиб през 661 г. 
плоф. Любомир Миков

В най-новата  книга на професора „Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив“  се разглеждат малкото съхранени мюсюлмански храмове  вграда на тепетата Джумая джамия, Имарет джамия и Ташкьопрю джамия, която се намира в близост до каменния мост на река Марица.

Изследването на проф. Миков окончателно разпръсва някои митове. Първият е, че джамията е построена от Мурад I (1362-1389). Всъщност е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е построен на мястото на стара църква, а на място, наричано Айнал мегдан, където е имало две чешми.

Една от особеностите на храма е наличието на масивни колони-пиластри в нейния интериор. Минарето е поставено на необичайно място - върху ъгъла между североизточната и северозападната стена. Решението загатва за влиянието на селджушката архитектура върху ранните османски култови сгради. При селджуките минаретата са поставяне върху медресетата (религиозните училища), докато повечето джамии стояли без минарета. Век по-късно се решава минаретата да се строят вдясно от главния вход. Падишахът и жените му влизали през специален вход от съображения за сигурност.

Историческите сведения сочат, че в средата на 19. век Пловдив е наброявал 50 хиляди души, от които 10 хиляди турци. Те се молели в 30 джамии. В началото на миналия век мюсюлманските храмове вече били 24.

Към средата на XVII век, според Евлия Челеби, в града е имало 53 джамии и месджиди. Този впечатляващ брой може би е преувеличен, но въпреки това той е по-скоро приблизителен, отколкото нереален. Тъй като по сведения на М. Кийл, отразяващи промяна в броя на джамиите през различни години на XIX век, се споменава, че през 1874 година в града е имало 24 петъчни джамии и приблизително толкова месджиди.

Изданието съдържа редица планове и приложение със 78 цветни и черно-бели илюстрации и снимки.

Днес под тепетата има две действащи - Джумая и Имарет джамия. Запазена е и още една - Ташкьопрю джамия, в еврейската махала Орта Мезар. Построеният през 1829-30 г. храм функционираше като италиански ресторант, но наскоро бе върнат на Мюсюлманското вероизповедание.


От османската епоха са запазени и други величествени сгради. Чифте баня е издигната през 16. век. Името идва от това, че е имало специални отделения за мъже и за жени, затова е чифте (двойка). Днес Чифте баня е Център за съвременно изкуство. Друго уникално здание е Мевлеви хане, което до края на по-миналия век е било храм на Ордена на въртящите се дервиши на Джалаледдин Руми.

Проф. Любомир Миков е най-задълбоченият изследовател на османската архитектура у нас. Над 30 години той проучва исляма, изкуството и турските сгради в България и на Балканите. Преподава в Нов български университет и Националната художествена академия. Автор е на капиталните трудове „Култовата архитектура и изкуството на хетеродоксните мюсюлмани в България, „Османската архитектура и изкуство в България“, „Суфизъм, архитектура и изкуство на турците в България“ и други.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шести национален пленер по керамика "Вода, земя и огън" започва в с. Дълбок дол

В троянското село Дълбок дол започва шестият  национален пленер по  керамика "Вода, земя и огън", който  се организира от Съюза на троянските  художници. В пленера тази година ще участват петима утвърдени автори - Мария Радоева и Енчо Ганковски от Дружеството на троянските художници, Николай Неделчев - председател на Дружеството на..

публикувано на 25.08.25 в 09:41
Проф. Димитър Русков (1925 - 2010)

Спомен за маестро Димитър Русков

В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 100 години от рождението на проф. Димитър Русков -  един от големите български хорови диригенти от средата и втората половина на ХХ век. На 1 август се навършиха 100 г. от неговото рождение. Свързваме името му предимно с Българската хорова капела..

публикувано на 22.08.25 в 15:17
Жилищният блок в центъра на Босилеград, върху който ще бъде създаден стенописът.

Млади кюстендилски художници рисуват уличен стенопис в Босилеград

Млади кюстендилски художници, възпитаници на школата "Новите майстори", рисуват уличен стенопис в Босилеград, Сърбия.  Оригиналният пърформанс, подкрепян от Общината в сръбския град и сдружението "Глас", се прави за четвърти път и ще продължи до неделя, 24 август.  Тазгодишното издание е под мотото "Стените, които ни свързват", а стенописите..

публикувано на 21.08.25 в 20:20

За трети път "Мишовите звукови пейзажи" ще са в село Антон

Село Антон се превръща в своеобразна сцена за музикални експерименти и място за срещи на специалисти и меломани, заинтригувани от съвременните тенденции в музикалното творчество и интерпретация. На 23 и 24 август в подножието на Стара планина ще се проведе третото издание на Фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи" , посветено на..

публикувано на 21.08.25 в 19:35
Красимира Стоянова

Красимира Стоянова с поредно забележително участие на родна сцена

Варненци и гостите на морската ни столица са големи късметлии - особено ако са орепомани, защото от Варна ще започне да се пише историята на българските постановки на операта "Русалка" от Антонин Дворжак. А Държавна опера - Варна може да се похвали с присъствието на една от най-високо ценените изпълнителки на главната роля – оперната прима..

публикувано на 20.08.25 в 16:07

"Каста дива" с отзвук от фестивала “Опера в Летния театър“ във Варна

В 12-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Отзвук от спектакъла на операта “Риналдо“ от Хендел на студентите от оперната студия на Йерусалимската опера /кореспонденция на Феня и Искра Декало/ - Отзвук от спектакъла на операта “Дама Пика“..

обновено на 20.08.25 в 15:14

Отиде си известният виолончелист и педагог проф. Венцеслав Николов

На 82-годишна възраст в Габрово почина проф. Венцеслав Николов - един от забележителните български виолончелисти, уважаван педагог и общественик, а също и плодовит писател. Роден през 1943 г. в Русе, той получава първите си уроци по виолончело от баща си – известния русенски виолончелист, диригент и педагог Мишо Николов. Първият си концерт изнася,..

публикувано на 18.08.25 в 18:16