Смяна на поколенията в ЕС поиска австрийският канцлер Себастиан Курц. „Преживяхме дългова криза, след това финансова, бежанска, климатична, накрая и хаоса Брекзит. Заради всичко това ни е нужен нов европейски договор.“ Думите са на консерватора Курц, написани в Туитър в навечерието на неформалната, но символична среща на върха в Сибиу, която трябваше да даде отговор на въпроса, къде и какъв иска да бъде евросъюзът след пет години? Изявите на австрийския канцлер, привлякъл вниманието и критичните погледи в Сибиу, проследи проф. Петер Филцмайер, един от доайените на австрийската политология, който коментира последните събития в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
По-малка Европейска комисия, повече тежест за външната политика и сигурността, и значително по-решителни действия и санкции срещу страните членки, които не спазват принципите на правовата държава, върховенството на закона, солидарността и бюджетните правила. Това накратко поиска Себастиан Курц. След френския президент Еманюел Макрон той е още един представител на младото поколение европейски лидери, който прави заявка за дълбоки реформи.
- Настъпи ли смяната на поколенията в европейската политика, проф. Филцмайер, или зад начинанието на канцлера се крие нещо друго?
- На първо място става дума за предизборно говорене, макар договорът от Лисабон наистина да е остарял. Той влезе в сила през 2009 г., преди близо десет години. Но е странно, че австрийският канцлер споделя идеите си за реформи в ЕС сега, в горещата фаза на предизборната кампания, а не по време на австрийското председателство преди няма и половин година. Така че се чудя, доколко на Себастиан Курц му е важно да се случат предлаганите реформи.
- Край на единодушието при гласуванията в Съвета на ЕС. Това също е едно знаково искане на Себастиан Курц. Протестът на по-малките страни членки е гарантиран. Не става ли дума за налагане на решения и не се ли отваря още по-широко вратата за лобистки договорености между лидерите?
- Мисля дори, че мнозинството от страните в ЕС подкрепят идеята, гласуването с единодушие да отпадне. Между другото, Европейският съвет, т.е. лидерите, могат да вземат това решение и без да променят Лисабонския договор. Различията обаче са по въпроса, по кои теми да се гласува с мнозинство, и по кои - с единодушие. В момента не виждам възможност да се постигне консенсус за това, в кои области да отпаднат единодушните гласувания.
- В тази връзка на няколко пъти бе спомената външната политика, защото ЕС е прекалено бавен и муден в решенията си, не е единен, не говори с един глас със световните суперсили при решаването на глобални кризи и конфликти. Ще стане ли по-чевръст ЕС, ако гласуванията с единодушие отпаднат?
- В момента, в който въпросът опре до сигурност и отбрана като част от външната политика, ще настъпи разединение. Нека не забравяме, че част от ЕС е и в НАТО, както и че има неутрални държави, като Австрия и от части Ирландия и Финландия. Т.е. рано или късно ще настъпят конфликти, когато трябва да се взимат решения за мироопазващи или умиротворителни операции, или пък за налагането на санкции например.
Когато говорим за санкции, но в друг смисъл, нека цитирам австрийския канцлер, който каза тази седмица, че ние, страните в ЕС, не спазваме собствените си правила, а това остава безнаказано.
„Не е честно, някои държави да провеждат тежки реформи, да свиват социалните помощи, да увеличават пенсионната възраст и да се опитват да бъдат конкурентоспособни, без това да се забелязва от ЕС“, смята Себастиан Курц. И настоява за още по-строги наказания, включително и за държави, които „охотно“, както се изрази той, приемат европейските помощи, но не спазват финансовата дисциплина.
- Какви могат да се тези санкции, проф. Филцмайер, докъде може да стига ЕК?
- Въпросът всъщност е, до къде трябва да се разпростират наднационалните правомощия на ЕС? Тази тема е особено важна за крайната десница, която се обявява за засилване на националната държава. Но ако приемем, че ЕС е съвкупност от правила, то тогава е пределно ясно, че при нарушаването на правилата се налагат финансови санкции. Крайната мярка е изключване от съюза. ЕС обаче знае много добре, че в случая се движи по много тънък лед. Какво ще стане, ако Комисията наложи наказателни процедури срещу много държави едновременно? В момента те са само срещу Унгария и Полша, но се говори и за Румъния и за Италия. Рано или късно трябва да се запитаме, кой всъщност още е член на ЕС и се придържа към правилата му?
- Съвсем не най-състоятелното, но символично искане на Себастиан Курц произведе може би най-много вестникарски заглавия - това за закриването на втората централа на Европейския парламент в Страсбург. Срещу това предложение яростно се съпротивлява Франция, която си извоюва това компенсиращо домакинство, губейки всъщност надпреварата за седалището на ЕК. Освен това Курц смята, че броят на еврокомисарите и на евродепутатите трябва да се намали. Не Ви ли се струва, проф. Филцмайер, че канцлерът се опитва да се хареса на евроскептиците, смятани за голяма опасност на предстоящите избори?
- В Европа много хора вероятно ще гласуват за консервативната Европейска народна партия, към която принадлежи Себастиан Курц, но не са малко и онези, които ще подкрепят по-десни формации. И именно те със сигурност ще харесат исканията на канцлера за намаляване на броя еврокомисарите и на евродепутатите и отказа от Страсбург. За мен обаче остава неясно, защо Курц предлага предоговаряне на Лисабонския договор, при положение че свиването на ЕК може да стане и сега.
Настояването за по-малко евродепутати сигурно гали ухото, но Европейският парламент е единствената институция на ЕС, където пряко са представени европейските граждани. Освен че е меко казано неприемливо да ограничаваме точно тази институция, при по-малък брой евродепутати има опасност някои социални групи да останат без свои представители в парламента.
- Ако приемем, че някой ден реформите, които предлага Австрия, се осъществят, дали това ще допринесе за връщане на доверието в ЕС, така че повече хора да се идентифицират с него? Защото разделителните линии на континента са ясно различими - между Изтока и Запада, и между Севера и Юга.
- Не виждам в скоро време реален шанс за дълбоки реформи в ЕС. Дори и лидерите да се договорят за това, което само по себе си е съмнително, за да влязат в сила, промените трябва да бъдат ратифицирани от националните парламенти. А там, където трябва да се проведе референдум, знаем от опита ни с Франция и Холандия, че европейският въпрос бързо се измества от национални теми. Заради историческите събития в Източна Европа ЕС се разрасна прекалено бързо. Това често се изтъква като една от основните причини за продължаващото разделение в общността. Но ако сме честни, нямаше друг път, по който да вървим. Но също така трябва да сме честни и да признаем, че това разширяване се оказа по-голяма хапка за устата както на европейските лидери, така и на обикновените хора. Изграждането на обща европейска идентичност не става от днес за утре, трябва търпение.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
ЕС страда от два основни проблема, смята австрийският канцлер Себастиан Курц. „Правила, които сами сме си наложили, например в миграцията и бюджетната политика, не ги спазваме, а това застрашава съюза. И второ - ние сме прекалено бавни, мудни и..
Най-малко 61 души загинаха при пожар в търговски център в град Кут, в Източен Ирак, предаде АФП. На видеозаписи, разпространени в социалните мрежи, се вижда как пламъци обхващат пететажната сграда на хипермаркет в Кут тази нощ, като пожарникари..
Скандализираме се от сумата за детска болница, вместо да говорим за това кой ще работи в нея, какъв статут ще има и как ще се финансира. Това заяви пред БНР Мария Брестничка, Национална мрежа за децата, член на Обществения съвет за създаване на..
Депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков обяви, че няма да бойкотира Цончо Ганев от "Възраждане" като председателстващ заседание на парламента, след като Ганев съжали за агресивното си поведението по време на вчерашните дебати "Единствената цел, която..
Министерският съвет одобри предложените от МОН предложения за промени в Закона за училищното и предучилищно образование. Постъпили са над 860 становища в обем над 2000 страници. Липсват цялостна визия и пътна карта как биха се случили..
Представители на гражданско сдружение БОЕЦ протестират пред сградата на Комисията за противодействие на корупцията в София. Те настояват за оставката на председателя на комисията Антон Славчев. Георги Георгиев от организацията заяви пред БНР..
Продължава размяната на удари между Москва и Киев. Русия обяви, че силите ѝ за противовъздушна отбрана са свалили 122 украински дрона през изминалата нощ. По-рано днес губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков съобщи, че през нощта..
Областният управител на София - град Стефан Арсов очаква днес да се срещне с представители на Столичната община, за да получи ключовете и документацията от парк "Врана". Миналата седмица от парка бяха изтеглени екипите на общината. Отново..
"Вчерашните протести са протести, които Варна не помни от 2013 година , когато на улицата излязоха наистина хиляди хора". Това каза пред БНР Спас..
Летата стават по-горещи, но дали са по-дълги, е спорно. Ако сравняваме сега летата с тези отпреди 30 години, сега температурите са с 2 градуса..
В България твърде често и по твърде много въпроси се въртим в кръг твърде много години. В съвременния стандарт за акушерска грижа е заложено тя да е..