Парите ли са основният проблем в здравеопазването

„Ако сега този проблем (протестите и на сестрите, и на педиатрите) бъде решен или заглушен предизборно, тази вълна ще залее всички следизборно“, предупреди тя в интервю за предаването „Неделя 150“. Според нея именно сега е моментът да се започне с малки стъпки да се създават правилата, по които ще се финансира и ще работи здравната система.

„Медицинските сестри протестираха основателно за правото си на спокойно упражняване на професията си, на уважение и на достойно заплащане. Проблемът не е от сега, но с времето се задълбочава по различни причини, една от които е сериозната разлика в заплащането в различните лечебни заведения според тяхната собственост – общински, държавни и частни, и липсата на правила, по които това заплащане да се реализира. Никъде не е регламентирано заплащането нито на лекарите, нито на сестрите – въпрос на преценка на управляващите на лечебните заведения какви заплати ще получат тези хора“, обясни д-р Андреева.  

Адвокатът по медицинско право Христина Николова от Центъра за защита правата в здравеопазването подчерта, че пациентите са на страната на медицинските сестри, защото те реално виждат проблемите им. Според нея е много лошо насочването на протестите им само към финансирането на труда им:

„Основните проблеми идват от това, че няма регулиране на тяхната дейност. Те си харесват работата и не искат да ходят да работят в чужбина. Условията на труд в никакъв случай не включват само и единствено възнагражденията. Трябва да има морално, емоционално и всякакво удовлетворение, за да може един човек да се чувства добре на работното си място“.

Николова призова пациентските организации да подкрепят протестите на медицинските сестри. Тя даде пример с протестите на полицаите и на майките на деца с увреждания: „Излизат еднолично тези, които са пряко засегнати, но няма подкрепата от другите, като всъщност всички сме засегнати – както от проблемите на полицаите, така и от проблемите на децата с увреждания, така и сега от проблемите на сестрите. Няма национално единство – това ме притеснява“.

Д-р Иван Кокалов от КНСБ, член на Надзорния съвет на Здравната каса, смята, че протестът има резон заради ниското заплащане, но не подкрепя исканията за две минимални работни заплати:

„Няма как на този етап да стане поради начина, по който се финансира здравната система“.

Той не се съгласи с твърденията, че няма правила в системата:

„Има правила. От години наред има подписан колективен трудов договор, в който са визирани началните заплати. Там за университетските болници е 950 лв., а най-ниската е 900 лв. Няма как да се уеднаквят заплатите, защото натовареността и отговорността е различна на различните степени в здравната система“.

Д-р Кокалов подчерта, че никога досега подписаните в КТД начални заплати не са достигнати от определена категория лечебни заведения. Това са отдалечени и малки общински болници, каза той и обясни, че начинът, по който те се финансират, не дава възможност те да достигнат тези нива. По думите му именно от там идва негодуванието и завъртането на „порочния кръг“.

Има правила за разпределение на работната заплата, но те се изработват в лечебното заведение, отбеляза още д-р Иван Кокалов. По думите му там, където няма синдикати, тези правила се изработват от директора.

Затова в момента се обсъждат правила за образуване на работната заплата в държавните и общински заведения:

„След като изслушахме БЛС за възможността да се повишат цените на белодробните и педиатричните пътеки, казахме, че това има резон да се случи, но трябва да върви заедно с приемането на тази наредба, защото ако я няма, те пак няма да стигнат до тези, които протестират и са недоволни от своя статус. Така че сме пред две малки стъпки в правилната посока, но ще има и доста голям шум, защото тези, които са взимали няколко пъти над своята основна заплата /бел.ред. през ДМС/, няма да се откажат. Тези пари трябва да бъдат преразпределени в основните заплати. Следващата стъпка – трябва да има правила за използване на този ограничен обществен ресурс, каквито са парите от НЗОК“. 

Д-р Таня Андреева разкритикува това, че за последните 5 години няма движение по проекта за Спешната помощ: „Ако тръгнем да затваряме болници, трябва да имаме много сериозна система на Спешна помощ. Закриването на болници не е лесен процес. Когато някой седне да реорганизира една система, той трябва да погледне през много призми, преди да вземе решение. … НЗОК трябва да направи анализ заедно с министъра на здравеопазването за това какво може да си позволи да заплаща. Всичко това трябва да бъде много сериозно анализирано“.

Според нея решението дали лечебните заведения да са търговски дружества или не няма да реши проблема на системата. 

Христина Николова допълни, че този въпрос измества основните. Трябва да има конкретни критерии за финансиране на медицинската грижа, смята тя и заяви, че не вижда проблем лечебните заведения да са търговски дружества. Д-р Иван Кокалов не се съгласи с това мнение. "Аз ще бъда против този модел, който се обляга на частните фондове и здравеопазване. Абсурдно е да обслужваме още една администрация. Второ - в никакъв случай няма да стане по-евтино. Тези фондове ще сключват договор със същите лечебни заведения, с които и Касата сега сключва. Ако искаме да има конкуренция, трябва да направим и Касата частен фонд, за да може и тя да печели. Трябва да направим анализ - доходи, инфраструктура, демограция, специалисти, заплащане, и тогава да тръгнем стъпка по стъпка да правим реформа", коментира той. 

Д-р Кокалов бе категоричен, че трябва да се спре плащането на бройка и да се започне да се плаща за качество в здравеопазването. По думите му над 40-50% от лекуваните пациенти в София не са софийски жители, а парите за лечението на тези хора не идват в софийската каса. 

От Министерството на здравеопазването отказаха участие в разговора. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.