Инициативата "Споделени игри" събра на Витоша деца с техни връстници с увреждания

„Колелото се казва хендбайк. Идеята е, че се кара с ръце от хора, на които са обездвижени долните крайници“ - казва Влади Гюров, професионален колоездач, който преди 18 години преживява катастрофа и оттогава е в инвалидна количка. Въпреки това, се занимава с тенис, баскетбол, колоездене, гребане, парашутизъм и кара на Витоша своя хендбайк.

„В планината съм редовно. Качвам си колелото в колата, отивам на подходящо за целта място, където е гладък теренът, където няма коли, които да ме сгазят и действа.“

Влади участва в много благотворителни инициативи, а тази събота се включи и в “Споделени игри”, които определя като „едно прекрасно, забавно социално мероприятие с идеята да покажем, че има различни спортове за хора с увреждания, които могат да се практикуват“. Според него трябва да има точно такива събития, които „да повишат знанията на обществото за проблема и за възможностите ти да правиш нещо интересно, независимо от проблема“.

Влади Гюров отбелязва факта, че вече има много спортни клубове, съоръжения, оборудване, подходящи терени. „Стигнахме до момента, в който условия имаме, липсва желание и информираност.“  

„Споделени игри“ са продължение на миналогодишния щафетен супермаратон "Един ден на Витоша", в който 16 супер атлети участваха благотворително в помощ на хората със специални потребности. Именно тази инициатива на алпиниста Дойчин Боянов, с подкрепата на Фондация „София - Европейска столица на спорта”, Природен парк „Витоша“ и НСА, събра пари, с които на Игликина поляна бяха монтирани уреди за спортуване на хора с увреждания.

„Целта на това събитие е да спортуваме заедно – хората с различни специални потребности да могат да  вземат участие в различен вид активности, каквито тук сме организирали – около 15 са на брой. Нашите усилия са в тази посока – да направим планината максимално достъпна и за тях, да й се радват така, както и ние й се радваме, и да ползват всички ползи, които спортът дава на една личност. Ние не трябва да ги изолираме от това и мисля, че до голяма степен сме им длъжни с внимание“, казва Дойчин Боянов.

Целта на “Споделени игри” беше също да бъде заснет филм, който да бъде показан в училищата в страната. Защото децата и младежите трябва да бъдат учени на толерантно отношение към хората с увреждания, казва Даниела - физиотерапевт в организация, която подпомага достъпа до спорт на деца със специални потребности. „Целогодишно плуваме, водна рехабилитация за децата с тежки двигателни увреждания, адаптивно плуване за по-леките двигателни и менталните“, обяснява тя. Според нея обществото ни не вижда толкова много тези хора и не е свикнало с тях.

Даниела дава пример с това, че в началото на деня, когато са дошли на Игликина поляна, учениците са се плашили да се включат в игри с децата с увреждания, но после са се забавлявали заедно и са се чувствали добре от това, че помагат на своите връстници със специални потребности. 

„Хората се обръщат след тях, другите деца ги гледат, страх ги е да ги пипнат. В басейна ми се е случвало деца да не искат да влязат там, защото щели да се разболеят от тази „болест“. Това е нещо, за което трябва да се говори вкъщи и родителите да не се страхуват да ги пращат на места, където има такива деца, защото това просто ще ги направи по-добри хора“, казва Даниела.