Образователна „машина на времето“ във Велико Търново

Бъдещи първокласници от Велико Търново се върнаха 180 години назад във времето и се учиха на писане и смятане по методите, с които е било преподавано в църковното училище и в първото взаимно училище в старата столица. Инициативата за образователната „машина на времето“ е на Регионалния исторически музей. За буквите днес, за образованието в миналото, за послушанието и наказанието в училище разказва кореспондентът на БНР Здравка Маслянкова.

16 775 са учениците днес в област Велико Търново, които се обучават в 67 общообразователни и специални училища.

Няма исторически данни колко са били учениците преди два века, но със сигурност тогава училищата в региона са били няколко пъти повече, защото свое школо е имало почти всяко село. Сега децата се превиват под товара на ученическите раници, пълни с всевъзможни учебници и помагала.

Преди учението е ставало с клечка и дъсчица с пясък, без учебници. Как са учили пра-пра бабите и дядовците им разбраха децата от предучилищната група на великотърновската детска градина „Пролет“ в музей „Възраждане и учредително събрание“:

„Какво да напишем, буквичката А? С тази дъсчица се е изтрива и се е пишело друго, например буквичката Б.

Децата си писали по пясък с клечка. На камък са писали с въглен. Учили са от църковни книги.

Знаем буквите А, Б, В,…Ю,Я“

Преди 180 години във Велико Търново е било създадено първото взаимно училище към църквата „Св. Никола“. Методите на образование вече са коренно различни от начина на обучение в църковното училище, обясни историкът Атанаска Стамболийска:

„Вече се появяват взаимоучителните таблици. Знаем, че един учител е трябвало да обучи повече от 100 деца, така че тези взаимоучителни таблици са много полезни. И голяма помощ му оказват неговите помощници. Първият чин е бил с пясък. Застава обучен ученик, който обучава децата как да пишат с пръстчета върху пясъка буквите. На втория чин вече се пише с дъсчици с калем. Отново обучен ученик показва. Така че учителят е имал верни помощници, на които е можел да разчита. Започват да се появяват учебници, те са със светско съдържание и са написано на по-достъпен език за децата“.

Днес в училище учителят няма право физически да наказва децата, а поощрения за ученолюбивите и дисциплинираните ученици почти липсват. Не такава е била ситуацията с послушанието и наказанието в миналото, разказва историкът д-р Жулиета Гюлева:

„Дисциплината е била много важна в тези първи училища. Непослушните деца са търпели редица наказания като стоене върху царевични зърна или върху орехови черупки. Също така е имало и така нареченият ученически затвор, който се е намирал под естрадата, където е стояло бюрото на учителя. Послушните ученици, внимателните, ученолюбивите също са били поощрявани. Те са получавали едни метални късчета или медальончета с похвали“.

Бъдещите първолаци от детска градина „Пролет“ упражниха научените букви и цифри по съвременните образователни методи върху старите сметала и пясъчни дъсчици от времето на бра-пра бабите си:

„Важно е да знаем буквите, за да можем да пишем и да четем“.

„Аз се научих да рисувам с пясък и да пиша буквичките“.

„Създадете на българската азбука се казват Свети свети Кирил и Методий“.

„Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време. Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе“.

Репортажа на Здравка Маслянкова за предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.