Проф. Сергиу Мишкою: Промяна в управляващото мнозинство на Румъния е по-вероятна, отколкото предсрочни избори

"Исторически обрат". Фразата може да е изтъркана, но в случая с Румъния от май 2019-та - навярно точна.

Политическите събития в северната ни съседка от края на миналата и началото на тази седмица напълно заслужават още едно клиширано определение - те бяха "драматични".

Може би най-важното бе провалът на политика, който "колеше и бесеше" - издигаше и сваляше - зад кулисите министрите, че и министър-председателите, на Румъния през последните години. В понеделник Върховният касационен съд се произнесе и Ливиу Драгня бе въдворен в затвора за следващите 3 и половина години с присъда за подстрекаване към злоупотреба със служебно положение.

Така управляващата Социалдемократическа партия остана без лидера си само ден след като загуби в изборите за Европейски парламент. Само по себе си, поражението не бе толкова тежко - партията остана втора с 22 процента от гласовете след национал-либералите с 27. Истинското му измерение личи от сравнението с парламентарните избори от 2016-та. Тогава социалдемократите получиха над 3 милиона и 200 хиляди гласа, а тази неделя - малко над 2 милиона.

Главната причина за този неуспех е скокът в избирателната активност (около 40 на сто при последните три избора за национален парламент, на 26 май тя бе около 50 на сто), предизвикан от самите управляващи, сочи преподавателят по международни отношения в Университета "Бабеш-Боляй" в Клуж-Напока професор Сергиу Мишкою.

„Високата избирателна активност в Румъния е обяснима с мобилизацията на гражданите, и особено на по-младите и на жителите на градовете; с желанието им да накажат управляващата Социалдемократическа партия и най-вече бившия ѝ лидер Ливиу Драгня, който от няколко години обижда младите с плановете си да се отърве от обвиненията в злоупотреби, като промени правосъдната система. Преди 3 години Социалдемократическата партия спечели парламентарните избори именно заради много ниската избирателна активност, особено заради отказа на образованите младежи от градовете да гласуват. Сега тези избиратели взеха реванш за 2016-та,“ каза Мишкою в интервю за предаването "Събота 150".

Високата активност на избирателите обяснява е впечатляващия успех на центристкия "Алианс 2020", оглавяван от Дачиан Чолош и Дан Барна.

„Алианс 2020 постигна почти толкова гласове, колкото социалдемократите, и така поднесе голямата изненада. Много хора искаха да накажат установената политическа класа. И виждат като част от нея не само Социалдемократическата, но и Национално-либералната партия - смятат я за съучастник в катастрофите, които сполетяха Румъния в прехода от 90-те години досега.“

Алиансът на Чолош и Барна има пред себе си потенциал за растеж, но и немалък риск от провал.

„Бъдещето им ще зависи много от избора, който ще направят. Ако решат да бъдат по-малкият коалиционен партньор, без предварителни договорености за съществени реформи, те ще бъдат погълнати от националлибералите. За съжаление на всички, които гласуваха за Алианса миналата неделя. Ако сторят обратното - ако предизвикат националлибералите и се покажат като истинска алтернатива на сегашните управляващи, те ще запазят шансовете си да продължат да играят основна роля.“

Социалдемократическата партия може и да е обезглавена (доскорошният ѝ лидер е в затвора), но не е мъртва, подчертава проф. Мишкою.

Погромът на коалиционния партньор на ПСД - "Алианса на либералите и демократите", тази неделя бе още по-тежък.

„Алиансът на либералите и демократите на Таричану не можа да премине прага за влизане в Европарламента - той събра около 4 процента. Твърде вероятно е тази партия - бидейки спойка на либерали и консерватори - да се разпадне,“ прогнозира Мишкою. „Ако АЛДЕ се разпадне или отслабне, за социалдемократите ще бъде много трудно да си намерят друг коалиционен партньор да следващите парламентарни избори. А ако тези избори се състоят през 2020-та и тогава социалдемократите са все още на власт под една или друга форма, поражението им ще е тежко. Очевидно е, че след 2020 година ще имаме управляваща коалиция начело с Национално-либералната партия, която спечели близо 27 процента от гласовете миналата неделя,“ смята политологът.

Засега управляващата коалиция се държи. Премиерът Виорика Дънчила отхвърли призива на президента Клаус Йоханис за оставка на външния министър заради поредния блокаж на гласуването в чужбина, а съпартийците ѝ избраха новия председател на Камарата на депутатите на мястото на Драгня.

Предсрочни избори са слабо вероятни и по процедурни причини, сочи проф. Мишкою:

„Румънската конституция е формулирана така, че, за да бъдат свикани предсрочни избори, е необходимо общо съгласие между парламентарните фракции, правителството и президента. За да бъде разпуснат предсрочно, парламентът трябва да отхвърли последователно две предложения за кабинет в рамките на 60 дни. По-вероятна е промяна в управляващото мнозинство, защото Социалдемократическата партия е твърде отслабена след отпадането на Драгня и разгрома в евроизборите.“

Как ще се развие политическата криза в Румъния не е ясно, но изглежда, че с политиката на Драгня, която докара на страната предупреждение за наказателна процедура от Еврокомисията, наистина е свършено. Защото на референдума, който се проведе едновременно с евровота на 26 май, огромното мнозинство от гласувалите се произнесе против помилването за корупционни престъпления и против практиката на управляващите от последните години да променят Наказателния кодекс с извънредни правителствени постановления.

По конституция референдумът няма обвързващ характер, но премиерът Дънчила обеща, че няма да издава повече такива постановления. Според Мишкою, резултатите от евроизборите отдалечават перспективата от конфронтация на Румъния с Евросъюза:

„Точно сега госпожа Дънчила иска да изглежда като фигура, колкото се може по-различна от Драгня. Затова тя декларира, че правосъдният законопроект ще бъде отменен и че наказателният кодекс няма да бъде променян отново. Ще се опита да убеди социалистите в новия Европарламент, че румънската партия ще поеме към сближение с Брюксел. Тя, разбира се, няма авторитет, но ще се опита да го възстанови, като използва положението, в което се намират социалистите в Европарламента. Те са зависими от румънската социалдемократическа партия, защото тя излъчи 8 евродепутата. При общото отслабване на основните партии на тези евроизбори, Партията на европейските социалисти ще се нуждае от всеки депутатски глас в преговорите за разпределение на постовете в Европарламента и Еврокомисията. Така че европейските социалисти ще се поколебаят доста, преди да изгонят румънските си колеги, и Дънчила може да получи още един шанс.“