Юлий Павлов: Оттеглянето на Цветанов носи позитиви в имиджов план, но и негативи в организационен

„Вярно е, че този път гласуваха 50% и няколко десети, но, като цяло, на европейски избори по-голямата част от европейците не се интересуват кой ще ги представлява в ЕП, тъй като правомощията на ЕП са доста ограничени. На фона на високата европейска активност, нашата говори, че хората в България не се заинтересуваха от европейските теми. Защо е висока активността в останалите държави? Защото там се състоя много сериозен дебат за и против по-голяма интеграция в ЕС, за и против правата и свободите на хората, правата на мигрантите…В България такъв дебат нямаше. Ако имаше такъв, можехме да кажем „българите не се интересуват от него“, но нямаше такъв. Българите просто счетоха, че наистина е смешно да се води вътрешнополитически дебат на фона на европейски избори и затова излязоха само твърдите ядра да гласуват, и то не изцяло“.

Павлов изтъкна в предаването "Нещо повече" по програма "Хоризонт", че независимо от типа избори от 2014 година насам, с две изключения, процентите подкрепа, които получават политическите сили, са горе-долу постоянни:

„ГЕРБ се движат между 30,5 до и 33,5 - около една трета. При по-голяма активност гласуват повече хора, при по-малка активност – по-малко. Тоест поведението на избирателите на ГЕРБ е като на цялата съвкупност. В момента има 31%, което е напълно в тези граници. Националистите също получават около 9-10% на различни избори. През 2013-а година са стигнали до 13% дори, говоря съборно, но този път ВМРО – 7% и другите две по 1% и получавате около 9,5 -10%. Градската десница на европейските избори през 2014 година има 6,5% процента, а на парламентарните 2017 – 5,5%, а сега, на европейските, има 6%. ... Всичко е в рамките на нормалното. Единствено БСП, където има огромни вътрешни проблеми, техните резултати са били от 15,5% - на парламентарните избори 2014 до 28% - на парламентарните избори 2017-а. Там са огромни колебания. В момента са на 24%. Тоест при БСП всичко зависи от това доколко са силни вътрешните противоречия“.

По повод заявката на СДС, че желае сътрудничество с ГЕРБ и на местните избори, социологът коментира, че ЕНП винаги е съветвала своите членки да си сътрудничат по възможност. Според различни коментатори, сътрудничеството със СДС в европейския вот е донесло около 30 до 50 000 гласа на ГЕРБ:

„В конкретния случай, това не се изрази в допълнителен мандат, но при оспорваната ситуация, която беше, и при малко по-добри резултати за БСП, можеха тези 30-40 000 гласа да се окажат решаващи. А на местните избори със сигурност всеки глас е решаващ. Особено в София, където се разпределят 61 съветници, няколко хиляди гласа повече веднага означават един съветник повече. На местните избори смятам, че тази коалиция ще постигне добри резултати“.

Оттеглянето на Цветан Цветанов от всички роли в партия ГЕРБ „ще донесе позитиви в имиджов план, но и негативи в организационен план“, допълни Павлов:

"Моментът все пак е добре избран за това оттегляне, тъй като следващите избори са местни и там местните структури сами по себе си са силно мотивирани да дадат максимума, тъй като от това им зависи съществуването и просперитетът. Тоест няма нужда от национални организатори, които да ги стимулират, каквато има при едни национални или европейски избори. Очевидно Борисов разчита, че до редовните парламентарни избори ще намери човек, двама или трима души, които да заместят Цветанов като организатори на национално ниво“.

Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.