Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Златният век” от киносезона на Болшой театър

Как е възможно да се съчетае златното време на джаза от 20 години на ХХ-ти век и комунистическия морал и порядък в малък руски крайморски град? Как контрабандистите могат да притежават добър вкус и стил, безупречно съчетани с изискаността на джентълмени от бел епок и ловката жестокост на професионални престъпници? Как голямата вариететна звезда Марго/Рита, всъщност копнее за истинска любов, а не за фалшивия сценичен блясък и мимолетна възхита от страна на посетителите в луксозното заведение?!

Всички тези наглед несъчетаеми елементи, намират своето хармонично сценично битие в знаменития балет на Дмитрий Шостакович „Златният век” в гениалното хореографско решение на Юрий Григорович в последната му редакция на балета, направена специално за сцената на Болшой театър през 2006. Сега имаме възможност да видим постановката като част от балетния кино сезон на най-знаменитата Московска сцена.

“Златният век” е първият балет на Дмитрий Шостакович по либрето на Александър Ивановски по неговия роман „Динамо”, който е последван от сатирично-гротесковия „Болт” и „Светлия ручей”. Оригиналната премиера се състояла на сцената на Ленинградския държавен театър за опера и балет (Марийнския театър) на 26 октомври 1930 година с хореографията на Василий Вайнонен и Леонид Якобсон. Младият Шостакович приема задачата присърце веднъж защото се интересува от художествените възможности на балетната музика и втори път защото сам бил особено запален по футбола. Въпреки това либретото на балета е изпълнено с много затруднения, които обаче композиторът тълкува като акустични и образни предизвикателства. В балета са включени редица западни "буржоазни" танци и джаз синкопи (канкан, фокстрот, танго, предходника на популярните степ танци преди Фред Астер), както и сцени на срещи по бокс, игра на карти и футболен мач. По оригинал сюжетът се развива някъде на Запад в капиталистическа страна по време на индустриална изложба "Златният век". Там пристига съветски футболен отбор, но един от играчите се влюбва до полуда в мастна вариететна танцьорка. Заради това насмалко съветският отбор да изгуби мача си, но футболистите все пак удържат пълна победа срещу "капиталистическия" екип. Заради фриволно поведение са арестувани от враждебната полиция, но след това триумфално са освободени от негодуващите обикновени хора от пролетариата.

Скоро обаче, след двадесетина показвания “Златният век”, наред с другите творби на Шостакович е набеден в „западнячество“ и безпочвен “формализъм” и е свален от репертоара. Едва през 1982 г., след смъртта на Шостакович, либретистът Исак Гликман и Юрий Григорович написват ново либрето: действието е прехвърлено в Съветския съюз от времената на НИП (Нова икономическа политика – Лениновата икономическа реформа), като мястото на действие е ресторант „Златен век”, където младият честен комунист и рибар Борис и порочният загадъчен мосю Жак (Яшка, контрабандиста) се борят за любовта на безпартийната красавица Рита – бляскавата звезда на местното кабаре Марта.

За хореографското въображение на Григорович няма граници. Тук извежда като основен кинетичен персонаж не солистичната двойка, а разгърнатите масови платна – динамични и пъстри, в който се съчетават най-разнообразни технически приумици и ефекти – бързи

преходи, стремителни диагонали, завихряния от тела, стилизации на маршировки с развети знамена и хоругви. Сцените от кабарето са изпълнени с много поезия, джаз елементи и кабаретна стилистика. Като Рита-Марта много въздействаща е Нина Капцова, Борис на Руслан Скворцов е открит и почтен. Скворцов е технически безупречен и надарен с много лирическа мекота, особено в любовните сцени. Съвсем друг е многообразният Михаил Лобухин като контрабандиста Яшка - колкото елегантен като мосю Жак, двойно повече коварен и неумолим като главатар на престъпната група. Лобухин притежава огромна сценична харизма, която му позволява да изпълни ролята с множество нюанси и богат емоционален обем. Като Люска се изявява забележителната Екатерина Крисанова – елегантна, надарена с особена класа и стремителност, нейната героиня излъчва съблазън и меланхолична нега.

Чуйте цялата рецензия на изкуствоведа Петър Пламенов в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В ДКТ "Иван Радоев" в Плевен се състоя премиерата на "Олеанна"

В Драматично куклен театър "Иван Радоев" в Плевен се състоя премиерата на пиесата "Олеанна" от Дейвид Мамет. Режисьор е Надя Панчева, в ролите - Делян Илиев и Теона Димова. "Олеанна" на Дейвид Мамет е пиеса в жанра психологически трилър, която поставя фокус върху властовите отношения, езика като инструмент за контрол и опасността от..

публикувано на 24.05.25 в 05:05
Проф. Момчил Георгиев

Какво ни предлага 56-тото издание на фестивала "Софийски музикални седмици"?

От 22 май до 3 октомври ценителите могат да се насладят на богатата програма на фестивала "Софийски музикални седмици". Слоганът на фестивала тази година е "Произведено в България" , обясни пред БНР проф. Момчил Георгиев, директор и основен двигател на голямото музикално събитие. "Каним много българи с кариера в чужбина да свирят с млади..

публикувано на 23.05.25 в 13:40
Марианжела Атанасова

Изложбата "В Началото бе Локвата" - потапяне в света на водата и цветовете

Галерия - книжарница "София Прес" представя изложбата на Марианжела Анастасова "В Началото бе Локвата". Тя представлява  поклон, признание и благодарност към водата. Произведенията й ще гостуват на ул. "Славянска" 29 до 30 май 2025.   Художничката Марианжела Анастасова организира онлайн уроци по рисуване Състоянието, в което се..

публикувано на 23.05.25 в 12:50

Защо закриват "Сцена СПАМ" в София?

Новото място за култура - "Сцена СПАМ" в София, прекратява дейността си само 3 месеца след като отвори врати в зала "Академик" в Националния студентски дом. Това се случва след рязка смяна на условията от страна на ръководството и чрез устно предизвестие , уточни пред БНР Ана Батева, един от създателите на "СПАМ студиос"...

публикувано на 22.05.25 в 10:04

Спомняме си за Димитър Воев - музикантът, който не се страхуваше да казва истината

Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и началото на 90-те, щеше да навърши 60 години .  Воев и група "Нова генерация" не просто създават музика, те изразяват духа на едно бурно време на социални и политически промени.  Димитър Воев е един..

публикувано на 21.05.25 в 13:10
Зджислав Зембжуски

Кой е Зджислав Зембжуски - българският Шиндлер?

Зджислав Зембжуски  е българският Шиндлер, спасил множество евреи от ужасите на нацизма . Определението е на неговия внук  Димитър Гачев.  Зджислав Зембжуски  е българин от полски произход. Участвал е в Балканските войни и в Първата Световна война в редиците на българската армия. Награден е с кавалерския кръст на ордена на "Св. Александър" от..

публикувано на 19.05.25 в 18:45

Шести международен конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова"

В Плевен започва Шестият международен конкурс за млади оперни певци, който носи името на примата Гена Димитрова. 55 певци от 12 държави участват в тазгодишното издание, което ще продължи до 22 май. Според програмата, от 10.00 ч. е първият тур за младите оперни певци, които ще покажат своя талант пред журито в зала „Катя Попова“ .Вторият тур е..

публикувано на 19.05.25 в 10:26