С гала спектакъл "Огънят и празникът" започна международният фестивал „Opera Open“ на Античния театър в Пловдив. Следващото голямо събитие е дългоочакваното гостуване на големия италиански режисьор Стефано Пода с премиерата на операта „Орфей и Евридика“ на Глук тази вечер на сцената на Античния театър.
Преди да започне подготовката на спектакъла, за който е ангажиран, Стефано Пода откри голяма конференция на Куадриналето в Прага. „В наши дни Кудриналето в Прага е най-големия конгрес от последните 50 години, що се отнася до сценографията. Много съм щастлив, защото там се канят най-представителни творци. Не бих нарекъл моите работи представителни, защото те излизат извън всички норми и стандарти“ – казва Стефано Пода.
Преди да дойде сега в Пловдив, той постави операта „Ариадна и Синята брада“ на Пол Дюка в театъра в Тулуза. „Този спектакъл беляза пътя ми и се получи много силен. Работихме много – две години отне, що се отнася до изследвания, както и сценографските търсения, и за костюмите. Получи се много дълбока и сериозна работа с всички изпълнители, които почти две години се занимаваха с това. Беше среща на силни личности. Това е тип работа, която ме мотивира, защото се превръща в изследователска работа. Съвсем противоположно на това дълбинно издирване е проектът за нов „Фауст“ отново за Пекин и техния огромен театър. Това ще ми позволи да направя един много важен спектакъл от гледна точка на построяването, на прилагането на технологиите. Трябва да е готов за август догодина. Вече започнахме да работим“.
Когато започва нов проект, Пода първо дълго слуша музиката, представя си картини, сънува ги и след това започва да работи. „Нямам претенции, не твърдя, че оперният театър трябва да се прави по начина, по който го правя аз. Всеки артист е носител на някакво виждане, на някакъв свят, на някакъв начин за възприемане на света. Изкуството е вселена, в която всички светове са по-големи от възможните и по-разнообразни от възможните. За разлика от реалния свят. За мен операта е това – паралелен свят, който не принадлежи на реалността. Операта представя света на душата. Пеенето не е говорене, не е като киното, като театъра. С музиката се достига ниво, което е различно от реалното. Това, което ме интересува, е зрителят, който изживява операта да се озове в различно измерение – по-висше, паралелно или по-низше. Според мен музиката въздейства като съня – развръзва и разкъсва веригите на тялото, и ни позволява по-дълбоко познаване, и на нас самите, и на действителността“.
Преди две години Стефано Пода направи на Античния театър „Силата на съдбата“ – копродукция с театъра в Парма. Тази година спектакълът ще се представи още веднъж в рамките на фестивала. Получава и ново предложение за нова постановка. „Разбира се, когато става дума за европейска столица на културата, трябва да се търси представително заглавие и правилната стъпка е точно Орфей, а операта на Глук е най-представителна... Защо митът за Орфей съществува вечно? Защото говори за корените на човека, за всекидневния цикъл, за мъката, за раздялата. Няма само една история на Орфей и Евридика. В рамките на нашите дни ние изживяваме много истории на Орфей и Евридика. Разбира се в различни измерения и значимост, но жестът на разделянето, на откъсването сме принудени да го разрешаваме всеки ден или по много пъти в живота ни. Става дума за нещо циклично и затова стига много дълбоко. За мен е много важно да използвам това изключително пространство и толкова символично, за да може зрителят да не види на сцената историята на Орфей и Евридика или моята работа, а да види историята на собствения си живот или може би една по-широка, по-универсална, по-дълбока история. Затова се стремя да премахна всеки разказвателен елемент и правя точно обратното на това, което се случва в съвременния театър“.
От няколко месеца Стефано Пода няколко пъти идва в България, но въпреки непрекъснатите предложения да посети Родопите и други митични места, свързани с Орфей, той отказва. „Винаги се страхувам да видя конкретни места, защото се страхувам, че като ги видя и като ги открия, могат да ме разочароват. Когато си ги представям без да съм ги виждал, това създава в мен силно напрежение. Реших, че ще видя Родопите след Орфей“.
Ролята на Орфей ще изпълни Антонио Джованини, Евридика ще бъде Мария Радоева, Амур Светлана Иванова, ще дирижира Лучано Ди Мартино.
В звуковите файлове чуйте цялото интервю на Светлана Димитрова с италианския режисьор Стефано Пода, както и разговора на Росица Кавалджиева с директорката на Пловдивската опера Нина Найденова, която представя програмата на фестивала „Opera Open” в навечерието на откриването му.
На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера. Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови възможности. Обича да пее, но на 8-годишна възраст, след боледуване от коремен тиф, губи изцяло гласа..
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
" Кабинетът е готов, вариантът е почти финализиран ", заяви пред БНР лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева. "ГЕРБ, БСП, ИТН – беше един от..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Постъпилите сигнали за незаконна сеч, регистрирани на платформата "Защити гората", които се изпращат към Изпълнителната агенция по горите през 2024 г...