Уникална колекция от 230 старинни килими има холандецът Якоб ван Бейлен, който живее във Велико Търново. Най-старите килими са на по 200 години и са от Чипровци и Котел. Някои от уникалните си образци на българските килимарски школи холандецът е намерил и купил в Турция. Мечтата на Якоб ван Бейлен, който показа част от колекцията си в старата столица, е да създаде национален музей на българското килимарство.
Якоб ван Бейлен идва за първи път в България през 1967 година, когато в годините на хипарското движение тръгва да обикаля света на автостоп. Холандецът минава през България на път за Истанбул, влюбва се в страната ни и не спира да се връща всяка година за почивка. И така до преди 11 години, когато се връща, но за да остане окончателно. Интересът му към българския фолклор и колекционирането на килими се заражда в Котел:
„Там имах една дървена къща, доста стара от 1848 година. Преди там е живял партиен секретар и затова е с много хубава поддръжка. Съседната къща е музеят на котленските килими и 100 метра от моята къща е ТПК „Котленски край“. Купих няколко килима и после хората в Котел разбраха, че този холандец ще купи килими, и донесоха още много, за които нямаше място в къщата ми. Слагах ги един върху друг в салона и в коридора, три-четири реда един върху друг“.
От близо пет години Якоб ван Бейлен живее в къща паметник на културата във Велико Търново. От Котел си тръгва с близо 60 килима, а днес колекцията му надхвърля 230 експоната. Някои от най-ценните си български килими холандецът намира в чужбина:
„Реших да мина по „килимарския път“ до централна Турция, Армения, Грузия, Азербайджан, защото там килимарството е много по-голямо, отколкото в България. И в средата на Турция очите ми „паднаха“ от главата, защото в едно малко градче Султанхани е пълно с антични български, Чипровски килими, които в България не може да бъдат намерени и музеят в Чипровци няма този килим. Най-старият „Бакамски/Гарибалда“, който е експонат тук, е от около 1800-ата година. Разбира се, е ранен, защото е ползван, но е голяма ценност, защото е много по-интересно и търсено от красивите и новите килими, защото това е история“.
Този модел е много ценен, документиран е в една от книгите за Чипровските килими на БАН, обяснява холандецът. С часове той може да разказва за отделните школи, за мотивите, детайлите и цветовете в килимите. Интересът на Якоб ван Бейлен, за когото казват, че има най-голямата частна колекция с килими в България, е насочен основно към детайлите:
„Аз харесвам да гледам отделния орнамент, а не килимът като цяло. Изолираният орнамент по-лесно ще влезе в душата ми, отколкото да гледам всички орнаменти, взети заедно в един голям килим. Харесвам много птичите гнезда. Имам доста много от този модел от 1820-1830 година до сега и виждам в градация и развитие тази орнаментация на птичите гнезда. Символиката е интересна - за нов живот и за сигурността. И другото любимо са динените кори от Котел, защото от там започва моята промяна на колекционер“.
Колекционерските килими са на цени от по няколко хиляди долара, обяснява холандецът. Най-големият му килим е с площ от 15 квадратни метра. В колекцията му има килими от Тетевен, Хасково, молитвени килими от Североизточна България, от Румъния, Армения, Грузия, Албания. Якоб ван Бейлен притежава също килим от козя вълна, което е голяма рядкост.
Един от килимите в колекцията все още е загадка. Купен е преди 4 месеца в Турция от българско семейство изселници от Силистренския край. Не може да се разбере от коя школа е, защото орнаментите в центъра са чипровски, техниката на тъкане е коренно различна, а бордюрите са характерни за Молдова и Бесарабия, обяснява колекционерът и допълва, че на килима има надписи както на кирилица, така и на латиница.
Мечтата на холандеца е да направи национален музей на българския килим:
„Може би е интересно да има един национален музей за българско килимарство, защото няма. Има малко хора, които още тъкат“.
110 от килимите на Якоб ван Бейлен за един месец може да бъдат видени в изложбените зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново, след което ще бъдат показани и на други места.
Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.
Нестинарството, една от най-древните български традиции, влезе под прицела на православната ни църква. Това не се случва за първи път, но сега стана причина за поредното разделение на обществото ни. На 21-ви май, когато по стар стил почитаме Св. св. Константин и Елена, Сливенският митрополит Арсений призова свещеници и православни християни да..
Христо Вътев е председател на Бялото братство, което възстанови къщата на Петър Дънов, в която е живял и Георги Димитров. Всеки ден на столичната улица "Опълченска" №66 къщата е отворена за посетители. 1904 до 1926 година Учителят Дънов е посрещал посетители и е изнасял беседи всяка неделя в 10 часа. Христо Вътев разказва, че..
От 1 юни Международния ден на детето започва лятната ваканция на учениците. Свободното време предоставя безброй възможности за игри и разходки на открито, пътувания, лагери в планината и на морето, срещи с роднини и приятели. Наред с това, съществуват и редица рискове, за които родителите и децата трябва да внимават. За да предпази децата от..
Необикновена е историята на израелския младеж Ави Ярон, който се превръща от пациент в изобретател на медицинска апаратура. Сега, по време на войната, тя е станала много популярна в Светите земи. Всичко е започнало преди 5 години. Ави Ярон - току-що се е уволнил от армията. На 26 години е. Учи инженерна електроника и бизнес в университета в..
147 години след героичната гибел на Таньо Стоянов и неговата чета, утре от Тутракан ще потегли юбилейното 40-о издание на националния поход "По стъпките на Таньо войвода". Финалът е на 2-ри юни – на Керчан баир край село Априлово, където е загинал войводата. С преглед на маршовата и строева песен още днес започна подготовката на..
В село Бесарабско в област Одеска, новото име на село Тарутино, живеят предимно етнически българи. 10 000 сънародници пазят родната култура и традиции. Кмет на общината е Сава Чернев. Близо 600 души отбелязаха 24 май. Български ансамбли от различни населени места се събраха в Културния център, разказва генералният ни консул в Одеса..
Първият по рода си Национален фестивал на приложното изкуство ще се проведе във Велико Търново идната седмица. Тридневният артистичен форум се организира от Народно читалище „Надежда 1869” в партньорство със Сдружение „Клубът” и финансовата подкрепа на Община Велико Търново. Събитието е своеобразно продължение на провежданите през последните три..
Всички контролни органи да приложат правомощията си от този момент до 1 август т. г. за контрол на цените и необосновано повишение . Това призова..
Нашите политици няма да предприемат никакви резки ходове, докато не видят какво става в Украйна . Такава прогноза направи пред БНР социологът Андрей..
Туристическият сезон е пред провал след срутването на участък от пътя Михалково – Кричим. В момента през участъка минават автомобили до 3.5 т...