Ученици участваха в дискусия за Възродителния процес

Между 18 и 20 юни над 150 ученици от 5 града участваха в изложба и серия дискусии върху така наречения Възродителен процес и обезлюдяването на село Орешари, община Крумовград.

Изложбата „Голямото завръщане“ в обезлюденото село е дело на Байрям Байрямали. Проектът припомня историята за съдбата на местното население в годините между 1984 г. и 1989 г. Байрям Байрямали е визуален артист, роден в Хасково, на 22 години. Завършва документална фотография в University of the Arts London. Интересите му са свързани с репресиите на комунизма в България и последствията им в настоящето.

„И на мен ми беше много трудно да си представя как изглежда едно обезлюдено село. Още повече, че то е до такава степен обезлюдено, че къщите не са запазени изобщо. Селото се казва, че е едно от най-старите в района - на около 400 години, с едни много красиви каменни къщи. Аз самата не бях виждала такива. Имало е около 130 семейства в него в около 50 къщи. По време на Възродителния процес цялото село се обезлюдява“, разказа Луиза Славкова от Фондация „Софийска платформа.“

„Много е любопитно, че покрай някои от къщите като минете, въпреки, че са изоставени повече от 20 години, продължавате да разпознавате градински цветя. И в средата на това така изоставено и изключително разпаднато село Байрям Байрямали решава да прави инсталация на едно своеобразно завръщане към онези места, които са изоставени по време на Възродителния процес, от които хората са се изнесли.“

„Освен жертвите и пострадалите, какви други истории има по средата, защото историята никога не е история на така наречените жертви и палачи, а винаги има истории, както за съпричастност и добросъседство, така има и истории за човешка алчност, за жлъч, за несъпричастност. За нас беше важно да отворим едно такова пространство, в което да ги допуснем всички тези истории, накрая да подредим разбира се историческия контекст и да разкажем кои са наистина жертвите и пострадалите и кои са онези, които са виновни за това, но и да разкажем ежедневните истории. Българската история по това време е пълна с такива истории, в които едно семейство заминава за Турция, заключва си къщата, остава си ключа на българските съседи, които пазят къщата.“

„Ние винаги търсим такива подходи за работа с темата, защото си даваме сметка, че колкото по-далеч е от младите хора, толкова по-трудно им се разказва. Другата седмица се готвим за нашето ежегодно лятно училище в Белене, в което също си говорим за историята на българския комунизъм“, допълни Луиза Славкова от Фондация „Софийска платформа.“ 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.