Утре предстои поредна среща на върха на ЕС, от която се очаква яснота за разпределението на ръководните постове след изборите в края на май. Времето притиска европейските лидери, защото във вторник предстои конституирането на новия Европейски парламент. Или иначе казано - покерът продължава.
Но от снощи е ясно - без един от основните участници. В кулоарите на срещата на върха на Г20 в Осака европейските партньори се споразумяха, че Манфред Вебер, водещият кандидат на Европейската народна партия за председател на еврокомисията, отпада от състезанието за поста на Жан-Клод Юнкер. За очакваната развръзка Весела Владкова разговаря с двама експерти, които следят събитията в Брюксел - Сузане Бауман от Европейския съвет за външна политика в Берлин, и Николай фон Ондарца от реномираната германска фондация за политически науки.
"От една страна високата избирателна активност сигнализира, че интересът на европейските граждани към политиката е нараснал и че те искат ЕС да функционира добре. На този фон е разочароващо, че общността изпадна в институционални борби и лидерите й се връщат към задкулисието.
От друга страна обаче това е резултат от изборите, които излъчиха един силно фрагментиран Европейски парламент. В него вече няма ясно изразени мнозинства. Затова изборът на следващия председател на Европейската комисия доведе до тези дълги и мъчителни преговори".
Така Николай фон Ондарца обобщава задънената улица, в която в момента се намира ЕС. А тя е точно обратното на това, което казаха европейските избиратели на лидерите си, твърди политологът Сузане Бауман в резюме на анализ на Европейския съвет за външна политика, публикуван тази седмица.
В новия Европейски парламент ще трябва да се търсят тематични коалиции, които по презумпция са временни. Отпадна монополът на голямата коалиция, която доминираше парламента, а от там и политическите решения в Европа.
Изследването на Европейския съвет за външна политика показва, че европейците вече не са така верни на партийните семейства, както в предишни избори. И търсят алтернативи за решаването на проблемите си. Резултат от разочарование ли е изходът от изборите, г-жо Бауман?
"Не съм сигурна, че са разочаровани. Изборите показаха, че европейците имат много голямо доверие в ЕС. Отчасти това е резултат от сагата Брекзит. Това, което европейците наистина не искат повече, са задкулисните партийни сделки. А в момента точно това се случва: Макрон срещу Меркел, раздаване на постове".
Николай фон Ондарца, Вие в момента сте в Брюксел в очакване на срещата на върха. Раздаването на постовете ли е наистина най-важното за европейските лидери? Прави впечатление, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск насрочи още на 9-ти май първата лидерска среща за шефските постове.
"Честно казано, тези дни това наистина е най-важната тема в Брюксел. Всички говорят само за това кой какъв пост ще заеме. Но ако сравним следизборната ситуация в ЕС с национални избори, съставянето на едно правителство всъщност отнема много време. Спомнете си Германия, Белгия, Холандия и т.н. Така че според мен не дългият период на консултациите е проблемът, а по-скоро връщането към задкулисните разговори и политическите сделки. Защото в момента се случва точно това - договорки между лидерите на страните-членки.
За всички е ясно, че споразумението за лидерските постове минава през съгласие между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон. Какъв може да е компромисът, Сузане Бауман?
"Наистина ми е трудно да предвидя. На практика Макрон е причината за края на голямата коалиция между ЕНП и ПЕС. Така че номинацията на следващия председател на ЕК зависи до голяма степен от него".
"Опасявам се, че ако и този път председателят на ЕК бъде избран със сделка между големите партии и се пренебрегнат издигнатите шпитценкандидати, а към този момент това е най-вероятният сценарий, тази идея трудно може да има бъдеще. Същевременно нашият анализ показва, че в големите държави като Германия и Франция едва 4 процента са гласували в зависимост от издигнатия водещ кандидат.
Обяснението на политолога Николай фон Ондарца:
"Всички са се затворили в своите първоначални позиции и в момента всъщност текат три успоредни боричкания, което усложнява нещата. От една страна е надпреварата между партиите. От друга - спорът за влияние между парламента и Европейския съвет. И от трета - борбата за влияние между отделните страни-членки. Тези паралелни борби правят толкова труден компромиса между Макрон и Меркел.
Преди пет години Европейският парламент успя да се наложи над немалка част от лидерите на евросъюза за избора на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК. Този избор обаче беше резултат от сравнително бързо сключена сделка между двете големи партии - консерватори и социалисти. По всичко личи, че и сега се върви към сделка, а не към спазване на предварително уж договорения принцип на водещ кандидат. За Николай фон Ондарца вредата е значителна.
"Това е опасно както за имиджа на ЕС, така и за легитимността му. Защото е опасно, ако преди изборите заблуждаваш хората, че е от техния глас зависи назначаването на председател на еврокомисията, а след това с лека ръка отхвърляш шпитценкандидатите. Така че преговарящите сега трябва да са много внимателни и да покажат, че се съобразяват с вота на избирателите".
"Аз виждам нараснала отговорност. Високата избирателна активност до известна степен се дължи и на призивите на европейските политици преди вота да се гласува. Сега политиците са на ход. Те са натоварени с отговорност и тя изисква на срещата на върха в неделя да бъде постигнато съгласие. В противен случай европейците отново ще бъдат разочаровани", предупреждава Сузане Бауман от Европейски съвет за външна политика.
И е скептична, че принципът на предварително издигнати водещи кандидати има бъдеще.
"Естествено, все още нямаме достатъчно дълъг опит с издигането на водещи кандидати. Но си мисля, че ако и този път председателят на Европейската комисия бъде избран в резултат на договорка между големите, тази система няма да е достатъчно убедителна при следващите европейски избори".
На същото мнение е и Николай фон Ондарца. Но нека припомним, че френският президент Еманюел Макрон отхвърли идеята за шпитценкандидат веднага след спечелването на изборите във Франция с аргумента, че моделът циментира влиянието на големите партии в Европа. Още в речта си в Сорбоната Макрон се обяви срещу статуквото в Европа и успя да го разбие във Франция. Докато няма транснационални партийни листи, идеята за водещия кандидат няма да бъде одобрена от Макрон, смята Николай фон Ондарца.
И се връща на договорките за лидерските постове в евросъюза.
"Не смятам, че е необичайно да се преговаря дълго за заемането на ръководни постове. Но сега изглежда, че за ЕС спорът около персоналните назначения е най-важното нещо. А същността на европейската политика, която ще произтече от тези назначения, към този момент е от второстепенно значение. Така че моят съвет към ЕС е след решението на персоналните въпроси да се върне възможно най-бързо към политическите си приоритети. Защото пред Европа стоят много изпитания заради сложните отношения с Русия, със Съединените щати и с Китай".
Важно гласуване с политически обрати се проведе в Литва. Социалдемократическата партия спечели втория тур на парламентарните избори, обяви избирателната комисия в столицата Вилнюс, като с 52 от общо 141 депутатски места опозиционната партия е напът да вземе властта. Управляващият консервативен Съюз "Отечество" се очертава като втората сила с..
Съветът за тристранно сътрудничество ще разгледа предложените от служебния кабинет промени в данъчните закони. Промените в данъчните закони по традиция предхождат и проектобюджета за всяка година. Финансовото министерство този път предлага малко промени в законодателството, свързано с налозите за бизнеса и гражданите и като цяло среща..
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили не призна резултатите от парламентарните избори и призова гражданите да протестират днес пред сградата на парламента в Тбилиси. Съединените щати подкрепиха призивите на наблюдателите за пълна проверка на съобщенията за изборни нарушения. Грузинската президентка осъди "фалшифицираните избори" в страната..
При почти същата активност както на предишните избори през юни са протекли изборите за 51-во Народно събрание в Обединеното кралство. На базата на предадените до момента 82,42% протоколи, най-много гласове печели ПП-ДБ (24,8%) , като "Възраждане" не е далеч след тях, печелейки 20,74% от гласовете. Около 21 500 българи са гласували в 112-те..
В 53 секции упражниха правото си на глас българите живеещи в САЩ. Заради голямата часова разлика българите живеещи по тихоокеанското крайбрежие приключиха с гласуването около 5 часа българско време предаде кореспондентът на БНР в САЩ – Светослав Козловски. 445 наши сънародници, живеещи в района на Чикаго дадоха своя глас в изборите за 51-и..
При 82,42% от обработените СИК протоколи на гласувалите българи в Турция, "Алианс за права и свободи - АПС" печели 64,76% от вота (29 496 гласа), докато "ДПС - Ново начало"- 28,46% (12 961 гласа). По неофициална информация, за момента в основната битка за гласове между формацията на Доган и "ДПС – Ново начало" на Делян Пеевски превес в..
1 140 Секционни избирателни комисии в София предадоха изборните книжа и документи в зала "Арена София", където през цялата нощ работеха екипите на 23-та и на 25-та районни избирателни комисии. Процесът по предаване на протоколите протече спокойно и без инциденти. Малко след 03:30 ч протоколите на всички секционни избирателни комисии в 25 РИК бяха..
"Главното е искреността на отговорите в екзитпол . Специфичните развития, особено в един политически сектор, правят така, че по-технологично..
След като в Молдова миналата седмица, въпреки мощния руски отпор, хората изразиха воля страната им да е в демократична Европа, днес и в друга бивша..
В своята следвоенна история Австрия е известна с това, че най-дълго е управлявана от голяма коалиция. През годините консервативната Народна партия и..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно