Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Агрономът Силвия Велкова: Човек се насочва към селото след 40-тата си година

7
Снимка: Гавраил Гавраилов

Много е важно в България да бъде изработена системата ферма като малко предприятие. Това мнение изрази в предаването „Графити по въздуха“ агрономът Силвия Велкова.
     

„В момента ние имаме една много отвлечена представа – лозето ни е на единия край, магарето живее до нас в къщата. Много рядко има места, в които на едно място е всичко: и сградата за персонала, и машините, и работните помещения, и земята и представлява на практика едно работещо предприятие.“

Силвия Велкова работи в био ферма до село Поляна в Странджа, която е разположена на площ 6 хиляди декара, или около 700 футболни игрища.

„Никога не съм имала баба и дядо на село. За мен това беше мечтата в живота. Завеждах на всичките си съученици, които прекарваха целите си лета на село, а аз си оставах в София“, разказа Велкова в рубриката „Има ли мегдан“. „Според мен човек се насочва към селото след 40-тата си година, когато търсенията на младостта му леко са поотминали и е готов да се съсредоточи върху нещо истинско, което ще остави следа зад него.“

„Когато завърших през далечната 1996-а година, вече нямаше земеделие в България. Моят професионален път започна доста по-късно, към 2006-а година, с предприсъединителните програми на ЕС. Дотогава всичко се развиваше много стихийно и бяха решили, че може да се справят и без агрономи по селата. Болна тема е това на българското земеделие.“

Във ферма „Поляна“ попада през платформа за търсене на работа, докато активно издирва работно място извън града, в т.нар. селски райони.

В югоизточнатачаст на страната, където най-близкият град ти е на 40 км, големите пътища са далече, няма шум, замърсяване и дори осветление, и нощем е наистина тъмно, Силвия Велкова открива тръпката да живее далеч от големите градски пространства.

Там се буди към четири и половина призори, дори преди петела. „Първо се събуждат птичките, след това чакалите, петелът изчаква да минат чакалите и чак тогава се обажда.“

Едното от производствата във фермата е зърнено-житно – произвеждат се лимец, спелта, пшеница, просо, кориандър, нахут и леща. Около 1000 дка са овощните градини – бадеми и орехи, има още лозе, шипки. Фермата разполага още с 1500 дка пасища, отглеждат се животни, има и пчелин.

Благодарение на европейските програми във фермата има добра техника, проблематично обаче е осигуряването на работна ръка. До полето в биофермата не достигат студенти на практика, но пък се появяват доброволци.

„Това е нещо, което е интересно. Имаме си програма, с която човек може да дойде срещу храна и настаняване, да работи, каквото му се работи за момента, според сезона. Има интерес – за съжаление предимно от чужденци.“

Производството на фермата се пласира предимно в чужбина.

„Един от сериозните проблеми на българското биологично земеделие е, че българския потребител не разпознава и не търси българските продукти. Доверява се на западните. Западните фирми използват това. Купуват на едро нашата стока и си я продават под тяхната марка.“

Доверието в производителя обаче бавно си пробива път. Поръчват им да засяват конкретни количества зърно за изкупуване. По-далечните планове са да започнат да мелят и на място, за да затворят цикъла на производство и да предлагат и брашно.

"Задължително трябва да има разнообразие. Монокултурните ферми доказаха, че не са добри нито за природата, нито за хората, коментира агрономът.

Цялото интервю е в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12