Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Представят изследване за новите форми на заетост

Гъвкавият режим на работа си пробива път и у нас, предпочитан е от по-младите

Снимка: pixabay
Центърът за икономическо развитие представя резултатите от проект, посветен на адаптацията на индустрията към новите форми на работа. Изследването е сравнително за България, Румъния, Полша, Чехия, Македония и Хърватия.

Изследването "Адаптиране на индустриалните отношения към новите форми на работа" проследява развитието на новите форми на заетост - гъвкаво работно време, изнесени офиси, ненормиран работен ден.

"Тук най-вече се включват надомна работа посредством информационни и комуникационни технологии или това, което у нас се нарича работа от разстояние. Тук се включва така наречената непостоянна работа, при която работодателят не е задължен редовно да осигурява работа на служителя, а го използва от време на време и така наречената масова заетост, при която онлайн платформи комбинират работодатели и работници, най-вече в областта на услугите", коментира Мария Прохаска от Центъра за икономическо развитие, която е и автор на доклада по проекта. 

Нашият трудов пазар се приобщава към новите форми на работа, защото те с тяхната гъвкавост и особености дават възможност да се отговори на дефицита на работна ръка, който изпитваме, посочи Прохаска. "И това е една от препоръките на изследванията, които ние сме правили - към социалните партньори: да бъдат по-отворени, по-възприемчиви към такива нови форми на работа, включително чрез законодателни промени в Кодекса на труда да се въведат повече възможности за правно регламентиране на тези нови форми на работа."

Все още в правния мир доминира класическият трудов договор, допълни Мария Прохаска. По думите й, най-често при гъвкавите форми на заетост се прибягва до граждански или авторски договори.

България е малко по-назад от страни като Полша и Чехия по разпространението на тези нови форми на работа, но те достатъчно уверено си пробиват път, заяви още Мария Прохаска. "Това във фокус групи се показа. Имахмеспециална среща с лица, които работят извън параметрите на класическия трудов договор и те се чувстват много комфортно. Сами са си избрали тази форма на работа и препоръчват хората да не се страхуват, да се разпространява повече информация, за да може тези, които проявяват макар и минимален интерес, да бъдат насърчени да се възползват от тези възможности."

"Изследването показа, че по-голям интерес към новите форми на работа проявяват по-младите генерации. Има и някои примери на хора в близка до пенсионна възраст или даже след пенсионна, защото това е форма на съчетаване на техния интерес и професионален опит, и квалификация, и търсенето на такива услуги. Като не е задължително да бъде в рамките на класическия трудов договор - на 8 часа, в помещението на работодателите. Даже има такава онлайн платформа в България, която си поставя за цел да предлага такива услуги на хора в пенсионна възраст."

Препоръките от изследването към частния сектор са да се отвори и да проявява повече интерес и склонност да привлича хора на гъвкав работен режим, без да се опасяват от евентуални негативни последици. 

Чуйте повече по темата в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа.  Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..

публикувано на 21.05.25 в 14:14

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04