Александър Трифонов: Трудно ще бъде потвърдена доходността за държавата от концесията на летище София

„Скептичен съм по отношение на избора. Офертата на френско-германския консорциум „Соф Конект“ като концесионно възнаграждение е на трето място, а по отношение на инвестициите е на последно място с 608 млн., като най-високото предложение за инвестиции беше 1 млрд. Трудно ми е да оценя ползата за държавата и защо тя е избрала този концесионер“. Това каза пред БНР Александър Трифонов, експерт по концесиите.

По думите му единственото, което е по-добро в сравнение с всички останали оферти, е ръстът на пътниците, който при „Соф Конект“ е 23%, като концесионерът предвижда до 2022 година пътниците да нараснат от 7 млн. до 8,8 млн., след това има едно забавяне, за да стигнат 14 млн. около 2035 година.

„Терминал три няма да има ръкави, а пътниците ще ходят сами от летището до самите стоянки, които ще бъдат 11 спрямо 36 на Терминал 2 и седем ръкава. Това било изискване на нискотарифни компании. Това означава, че не можем да чакаме големи такси от заможни пътници и приходите няма да дойдат от голяма част от пътниците, а от търговска дейност, тъй като за разлика от други оферти, „Соф Кънект“ предвижда да се изградят търговски площи на площ от 2000 кв. метра, тоест тук ще има повече „идвам, купувам и си заминавам“, допълни Трифонов в предаването „Преди всички“.

Според него явно летище София ще бъде междинно или добавка към по-големи аеропорти.

На въпрос дали е възможно предоговаряне на условия в ущърб на държавата или в нейна полза през годините на тази концесия, Трифонов отговори:

„По време на процедурата, по предложение на консултанта, беше променен Законът за концесиите. Допусна се дори при разваляне на договора по вина на концесионера държавата да се задължи да изплати всички дългове и разходи, направени от концесионера. Договорът се подписва от държавата, от министъра на транспорта и от концесионера, но има едно предложение 13 към този договор, което се подписа първо от министъра, второ от банките заемодатели, след това от банките – агенти по обезпечението и най-накрая от концесионера. В това пряко споразумение се допуска, че тези заемодатели могат по всяко време да заменят концесионера, ако не ги устройва той по изплащането на заемите. Това означава, че договорът става неразваляем“.

Интервюто с Александър Трифонов можете да чуете в звуковия файл.