Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще успеят ли администрациите да покрият минималните изисквания за мрежова информационна сигурност

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Нивото на защита на информационните системи в някои от ведомствата в страната е високо, но все още има какво да се желае. Няма как да се каже, че 100% системите са гарантирани в сферата на киберсигурността. Въпреки че явно в НАП е допуснат пропуск, това не означава, че в там никой по никакъв начин не се е грижил за сигурността на системата“. Това каза пред БНР Васил Грънчаров, директор на дирекция „Мрежова информационна сигурност“ в Държавната агенция „Електронно управление“.

Грънчаров подчерта, че администрациите у нас са 640 и за да се правят редовни проверки на системите им, държавната агенция трябва да разполага с поне 5000 служители, които да се занимават с контрола, но реалният им брой днес е под 15.

„Преди седмица Министерският съвет прие изцяло нова наредба за минимални изисквания за мрежова информационна сигурност. Тези изисквания са насочени към всички групи, субекти по закона. Регламентирани са организационни, технически и технологични мерки, с които да се гарантира минимално ниво на сигурност“, уточни Васил Грънчаров.

В предаването „Преди всички“ с коментар по темата се включи и експертът по електронно управление Венцислав Кожухаров:

„Относно наредбата – като препоръка е добра. Но за реализирането ѝ са необходими ресурси за тези над 600 администрации – финансови и човешки. Темата за киберсигурността е твърде нова, а подготвените кадри за нея са твърде малко“.

Експертът припомни, че до 2017 година информационните системи на администрациите са били разделени и не е имало оперативна съвместимост между тях. През 2018 година обаче тези системи се свързаха и в автоматичен режим обменят данни и електронни документи:

„Всяка една от тези над 600 администрации се явява като една потенциална опасна точка за пробив. Опасностите са две – първо, опасност за самата администрация и второ, да се пренесе вирусната атака към останалите администрации, ако не са защитени добре“.

Венцислав Кожухаров подчерта, че трябва да се правят автоматични периодични архиви на базите данни и бекъпи на системите, които се използват, и то в среда, изнесена от физическото пространство на самата администрация:

„Една от причините, за да могат да се разбиват данни през услугите, това е сигурността на идентификацията на потребителите. НАП има персонален идентификатор на физическите лица. Подобен идентификатор имат НОИ, НЗОК, но те нямат онази защита, която има електронният подпис. От години говорим, че трябва да се направи интеграция на документа за самоличност на гражданите с неговия електронен подпис и с него да се идентифицира в киберпространството, когато заявява електронни услуги“.

Интервюто с Васил Грънчаров и с Венцислав Кожухаров можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Царски орел

Стойчо Стойчев: Царският орел е част от нашето не само природно, но и културно наследство

На 18 октомври в Тополовград ще се проведе Фестивал на царския орел , където ще можете да се запознаете отблизо с рецептите и вкусовете на Сакар, да дегустирате сакарско вино с отлично качество, да опитате традиционни фермерски храни, да си отнесете у дома натурални продукти, доставени до фестивала директно от сакарските ферми. Ще има още..

публикувано на 15.10.25 в 11:58

Доц. Славил Пейков: Данните за антибиотичната резистентност са силно обезпокоителни

Българският отбор по синтетична биология, съставен само от студенти, спечели сребърен медал на Световното състезание iGEM, което е най-голямата надпревара в научната област. Те го спечелиха с проект за намаляване на антибиотичната резистентност чрез препарат, разграждащ антибиотиците.  В отбора има предимно жени, като в последните години той е..

публикувано на 15.10.25 в 11:28
Газа, октомври 2025 г.

Семействата на загиналите израелски заложници призоваха да не се минава към втория етап от примирието в Газа

Семействата на загиналите заложници призоваха да не се минава към втория етап от примирието в Ивицата Газа, след като палестинската групировка "Хамас" предаде телата само на четирима от 28-те мъртви заложници. Има и опасения от вакуум във властта в анклава. Израелските въоръжени сили оповестиха имената на двама от четиримата загинали..

публикувано на 14.10.25 в 17:49

Мария Брестничка: И със забрана децата пак ще са в социалните мрежи, но без умения да се пазят

" Когато се прави политика и особено такава, която влияе върху живота на децата, това трябва да стъпва на реални данни. Това обаче не се случва в момента . За съжаление, подобни предложения, които нямат научна обосновка, вече са в парламента и вече са минали на първо четене , т.е. въвеждането на система от санкции за учениците". Това заяви..

публикувано на 14.10.25 в 15:01

Христо Грозев: Наградата на Prix Europa за мен е валидация, струвало си е

" Наградата за мен е валидация . Това е едно доказателство, че не напразно платих някаква цена, житейска, а именно това, че в резултат на работата ми не мога да живея със семейството си, пропуснах може би най-хубавите години на децата ми, не живях с тях, когато дъщеря ми стана на 18 години, наложи се да бъда бездомен известно време, но..

публикувано на 14.10.25 в 12:48
Лазар Радков

Лазар Радков - великанът, който носи надежда

Едно от първите имена, за които се сещаме, когато стане дума за доброволчество, е това на Лазар Радков.  Документалният филм "Великани" разказва историята му, както тази на други доброволци от цяла България, които се опитват да изградят активно гражданско общество.  "Спасителни клубове за бъдеще" има вече в 8 града – близо 200 души...

публикувано на 13.10.25 в 18:50

Георги Славчев: Не виждам грандиозно увеличение на разделно събрания отпадък в "Люлин"

В кв. "Люлин" не забелязвам някакво грандиозно увеличение на количеството на разделно събран отпадък. Кофите се използват може би с 10% повече, отколкото са се използвали преди това .  Това заяви пред БНР Георги Славчев, прокурист на Екобулпак България и член на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация. За кв. "Красно село" той..

публикувано на 13.10.25 в 11:54