Покривите и на двете сгради сега са в лошо състояние, обясниха пред БНР бивши учители, които живеят в селото. Според тях, ако не се предприемат мерки, бавна разруха може да сполети бившето климатично училище.
Университетът няма средства за ремонт, който по сегашни оценки би излязъл малко над 100 хиляди лева, научи „Хоризонт“ от ръководителя на университетския Център за изучаване на природата и културата в Родопите доц. Веселин Тепавичаров. Той потвърди, че от две-три години настоява пред настоящия ректор в доклади за мерки по спасяването на сградите, но пари няма.
В предаването "Преди всички" той разказа, че по време на бежанската криза преди пет години от МВР искали да настанят стотина души за зимните месеци.
По време на бежанската криза местните изпуснали шанс да им ремонтират училището
„Някъде към 20-30 семейства бежанци от Сирия, срещу което министерството беше готово да плати милион и половина наем. С тези милион и половина ние можехме да направим базата, да оправим покривите, но местните хора направиха събрание, категорично не се съгласиха в селото да се настаняват бежанци и на практика те ни попречиха. /…/ Птичето беше кацнало на рамото, а те тогава – народопсихология ли е, какво е, страхове ли са, пропуснахме един златен шанс – щеше всичко да се направи.“
Година по-късно с тогавашния университетски ректор проф. Иван Илчев, който е историк, искали да направят гимназия за културно-историческо наследство към Историческия факултет. „Нещо като Класическата гимназия в София, но от Областната управа в Смолян, от Кметството, от Регионалния инспекторат категорично възразиха, тъй като това щяло да лиши смолянските училища от ученици“, разказа доц. Тепавичаров, според когото не се оценява „това, което се прави от университета за тоя център“.
Преди години, когато университетският бюджет бил по-голям, инвестирали в смяна на дограми и отоплителна техника. Сега, ако не се оправят покривите, каквото и да се прави вътре, е безсмислено, признава той. „Тогава имахме за капитално строителство някъде около два до пет милиона лева годишно, сега такива пари на нас не ни се дават.“
„Ако дойдете в селото, ще видите, че има 40-50 къщи, в които са инвестирани стотици хиляди левове. На тези паралии, ако са такива големи патриоти, няма да им коства кой знае какво да заделят по някой и друг лев – на училището трябва да се оправи покривът. Не само на училището, но и на общежитието. От селото не е даден нито един лев, а центъра го ползват без пари за различни инициативи“, коментира Веселин Тепавичаров и даде пример с честванията за Илинденско-Преображенското въстание в началото на август, когато в базата се настаняват десетки гвардейци. „Ние не сме им взели и един лев, а това са ток, това са разходи...“
Годишно СУ харчи за центъра над 100 хиляди лева
Всяка година Софийският университет харчи за този център 125 хиляди лева, които отиват за консумативи като ток и нафта, данъци, противопожарна безопасност, заплати, съобщи още доц. Тепавичаров. „Ние сме образователна институция, институция за наука, не сме социална институция, въпреки безпаричието. Защото ние нямаме пари, ние не сме дойна крава, ние тук поддържаме три щатни работни места, в определени сезони на годината, както е сега, когато идват студенти, назначаваме на граждански договор още по двама-трима души“, обясни той.
Вариант остават програми и проекти като „Наследство БГ“ – за центрове за върхови постижения, но и там удрят на камък. „Университетът трябваше да намери някой, който да съфинансира. Намери се такъв – Столичната община, тя даде четирите милиона лева, но само при условие, че всички строително-монтажни дейности са на територията на Столичната община“, поясни Тепавичаров.
По друг проект за трансгранично сътрудничество, какъвто писали, се оказало, че въпреки че мястото се намира в границите на Община Смолян, понеже университетът не е в граничен район, не били допуснати изобщо до конкурса.
„Ние също си носим вина, тъй като аз смятам, че университетът, колкото и да няма пари, може да задели да оправи покривите, но не забравяйте, че ние направихме много за тоя център“, подчерта доц. Веселин Тепавичаров.
Докато не се подобрят битовите условия, няма да има и посетители
„Аз имам възможност тук да провеждам обучения, но докато не се направят нещата битово – да има в стаите санитарни възли, аз не мога да докарам тук учители, преподаватели, които да спят в стаите и да ползват една баня на етажа. Те няма и да дойдат“, допълни той.
Софийският университет започва да се грижи за базата през 2009 година по настояване на кметската управа на селото. Тогава пловдивски бизнесмени възнамерявали да вземат сградата на училището, но не заради самото него, а заради гората – тогава училището било собственик на 40 декара гора.
„Реално погледнато, този център на нас не ни трябва. Аз го правя всичко, защото хората са много читави, които работят в центъра. Много от нещата те ги направиха със собствен труд. Там, където липсват някои неща, ние ги купуваме със собствени пари“, разказа още доц. Тепавичаров пред „Хоризонт“.
Темата е разгледана в звуковия файл.12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..
Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология . За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина . Тази равносметка..
Розите са емблема за България , познати са в цял свят и дават един друг облик на страната ни, свързан с високо качество, с марка, с аромат. Важно е държавата да има специална политика към този сектор. Това заяви пред БНР биопроизводителят Веселина Ралчева, която от години се занимава с производство и преработка на етерично-маслени култури...
Социално напрежение в България може да бъде предизвикано толкова лесно, че е необходимо използването само на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за БНР Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. Ангелов три пъти е носител на наградата за чиста журналистика на Dir.bg,..
Ще продължи ли триумфът на проевропейските столични кметове или Полша ще остане бастион на консервативния национализъм? Такъв изглежда основният залог на утрешния президентски балотаж. Управникът на Варшава, първият кмет на града, посетил Прайда, Рафал Тшасковски за втори път е на такова гласуване. За разлика от 2020 г., кандидатът на "Гражданската..
Месеци наред преговаряха ЕС и Великобритания за нова сделка след Брекзит. В предизборната кампания премиерът лейбърист Киър Стармър обеща "рестартиране", макар и с дебели червени линии. Връщане в общия пазар, в митническия съюз или връщане на свободното движение на хора няма да има, обеща тогава Стармър. И спази дадената дума. Още не беше изсъхнало..
Към дълбините на мрачната човешка душа...натам ни води излезлият наскоро роман на Иън Макгуайър - “Северните води”. Британският автор разказва историята на китоловен кораб, който през 1859 г. се отправя на последното си пътуване с пъстър, обръгнал и видял какво ли не екипаж, сред който има и убиец на борда. Въздействаща, брилянтна и..
По международните стандарти една медицинска сестра следва да се грижи за 5-6 пациента максимум . Предложение за медицински стандарт за броя на..
Над 2000 пощенски станции в малки населени места ще предоставят услугата по безплатна обмяна на левове в евро от деня на присъединяването ни към..
Нашите политици няма да предприемат никакви резки ходове, докато не видят какво става в Украйна . Такава прогноза направи пред БНР социологът Андрей..