Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Двойно е намалял броят на българите, които биха станали приемни родители

Според анализаторите полемиката около Стратегията за детето е повлияла нагласите за приемна грижа

Евелина Славкова и Александър Миланов
Снимка: Ани Петрова
Национално допитване на Изследователския център "Тренд" по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа показва, че 70 процента от анкетираните българи не биха станали приемен родител. 53% от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства, а 24 процента са на противоположното мнение. Всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата, сочи проучването.  

"16 процента заявяват, че биха станали. Тези 16 процента са около 880 хиляди души - заявяват, че при условие, че получават заплата и, съответно, издръжка за детето, биха отглеждали дете в своето семейство. Малко въпроси, но те дават много ясни перспективи, върху които да се разсъждава по отношение на тези много важни теми за приемната грижа и за нейната функция, която тя има в обществото да изгражда едни адекватни хора", коментира социологът Евелина Славкова от "Тренд" в предаването "Закуска на тревата".

Проучването показва, че не намалява подкрепата за приемната грижа, но намалява броят на хората, които биха искали да станат приемни родители, поясни изпълнителният директор на Националната асоциация за приемна грижа Александър Миланов.

"Преди няколко години, през 2017-а, двойно повече беше процентът на българите, които биха станали приемни родители. Цялото говорене против децата и правата на  децата, и засилването на дебата за това децата ли имат повече права или семейството има повече права, всъщност покрай Стратегията за детето засилва и обществената непоносимост, ако мога така да кажа, към приемната грижа. Някак си като с лупа се увеличи общественото мнение, че приемната грижа е форма на печалбарство, на лесен начин да отгледаш някакви деца и да взимаш парите, които им се полагат, за да живееш добре, вместо тези пари да се дават на родните семейства", изтъкна Миланов.

Приемната грижа е регламентирана професия в България, уточниха специалистите.

"Приемните родители се посвещават 24 часа на децата. Не както в социалните институции да ги гледат по 8 или 10 часа, 12 часа на ден, след това да гарантират някакво лично време за себе си. Приемните деца остават в приемното семейство за 24 часа за по-продължителен период от време. Време, в което приемния родител трябва да осигури възможност на детето да се адаптира, да се развива, затова повечето приемни родители, особено на малките деца, не могат да работят, тъй като те трябва да се посветят на развитието на децата. За съжаление 80 процента от децата, които попадат в приемни семейства, са жертви на насилие", допълни Александър Миланов.

В приемната грижа има и доза несигурност - в това анализаторите виждат някои от причините за липсата на желание да бъдеш приемен родител.

"Приемните родители например не могат да ползват отпуск, не могат да ползват болничен. Те са назначени на граждански договор от общините за времето, за което отглеждат деца. След извеждането на детето, приемният родител остава както без заплата, така и без социална сигурност."

Социалните работници и хората, които взимат решения за съдбата на един човешки живот, да носят и наказателна отговорност, а не само административна, настояват от Националната асоциация за приемна грижа. Изпълнителният директор на асоциацията Александър Миланов даде примери за репресивни мерки срещу приемни родители.

"Приемен родител, който се грижи за дете на малка възраст, което ходи на детска градина, му се правят непрекъснато проверки и проблеми за това, че детето ходи на детска градина, а не се отглежда вкъщи, тъй като за това се полагало заплата на приемния родител. А тук стои въпросът за социализацията - нали това дете трябва да се социализира с някого? Има училища, които карат приемните родители да ходят и да стоят на стол пред класната стая, за да озаптяват детето, ако нещо се случи в класната стая."

Евелина Славкова онагледи и добри примери за адекватна грижа за децата, настанени в приемни семейства.  

"Тези родители отглеждат приемни деца заедно със своите деца, т.е. те носят отговорност за това, че в тяхното семейство влизат деца, които имат проблеми. Най-елементарни проблеми от това как да си измият лицето, как да се хранят..."

"Хора, които след определена възраст, когато те вече не могат да гледат дете - след 18 годишна възраст то вече не е обект на тази приемна грижа, си спомням един случай, в който приемната майка казва: "Аз не мога да го оставя това дете и както правя сватба на моите деца, така ще направя сватба и на това дете", сподели Евелина Славкова.

 
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Безплатни лекарства за деца - хубава мярка, но не особено работеща

5 лекарствени продукта за деца до 7-годишна възраст се отпускат безплатно към момента по лекарско предписание . Това са антибиотици, свързани с инфекции в горните и долните дихателни пътища, отит, както и инфекции на кожата и меките тъкани. Това стана възможно от юли тази година, след като депутатите приеха в бюджета на Здравната каса да се..

публикувано на 13.11.25 в 11:21

Защо бизнесът протестира срещу новите изисквания за стоките с висок фискален риск?

14 браншови организации от хранително-вкусовата и питейната индустрия изпратиха до Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и ресорните парламентарни комисии становище , в което категорично настояват Параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби да отпадне от проекта на Закона за държавния бюджет за 2026..

публикувано на 13.11.25 в 10:16

Проф. Ивона Даскалова: Половината от диабетиците не знаят за заболяването си

Неправилното хранене – веднъж дневно, вечер, е сред рисковите фактори за развитие на диабет. Уязвими към болестта са хората с наднормено тегло, наследствено обременените и хората, водещи застоял начин на живот. Това каза в интервю за БНР проф. Ивона Даскалова, началник на отделението по ендокринология в столичната университетска болница..

публикувано на 13.11.25 в 10:05

Експерти: Генеративният ИИ затруднява засичането на порнографско съдържание

Генерираните с изкуствен интелект изображения влизат в инструментариума за изнудване на деца, отчитат от отдела за киберпрестъпност на ГДБОП. Проблемът, че изкуственият интелект помага на педофилите , е регистриран от Станфордския университет преди години. Изследването на учените показало, че преработването на изображение с ИИ трудно може..

публикувано на 13.11.25 в 10:01

Адв. Димо Господинов: Гражданската отговорност много по-трудно се доказва в дигиталното пространство

Книгата "Проблеми на доказването на гражданска отговорност в цифровото пространство на ЕС" ще бъде представена днес. Неин автор е Димо Господинов - адвокат, изследовател и правен активист. В изданието той пише " Дигиталните технологии променят гражданската отговорност и начините, по които тя се доказва ".  Пред БНР Господинов подчерта, че..

публикувано на 12.11.25 в 11:15
Стефан Манов

Стефан Манов: Наказанията, които може да получи Саркози, включват и финансови санкции

" Мярката за неотклонение на Никола Саркози е сравнително лека , не му беше наложено нито домашен арест, нито електронна гривна, а само да не контактува с представители на съдебните власти, включително с министъра на правосъдието".  Това заяви пред БНР сънародникът ни от Франция Стефан Манов след решението на Апелативния съд на Париж да освободи..

публикувано на 12.11.25 в 10:33

Валери Чуков: Да се стигне чак до такива сеизмични сътресения в Би Би Си е крайно

Скандал с международен отзвук разтресе Великобритания след оставката на Тим Дейви, генерален директор на Би Би Си – медия, смятана за еталон за безпристрастност, след допуснати редакционни гафове. Интервю с Валери Чуков, бивш редактор в някогашната Българска секция на Световните служби на BBC. Как се стигна дотук, незащитима ли беше..

публикувано на 11.11.25 в 11:50