Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Двойно е намалял броят на българите, които биха станали приемни родители

Според анализаторите полемиката около Стратегията за детето е повлияла нагласите за приемна грижа

Евелина Славкова и Александър Миланов
Снимка: Ани Петрова
Национално допитване на Изследователския център "Тренд" по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа показва, че 70 процента от анкетираните българи не биха станали приемен родител. 53% от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства, а 24 процента са на противоположното мнение. Всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата, сочи проучването.  

"16 процента заявяват, че биха станали. Тези 16 процента са около 880 хиляди души - заявяват, че при условие, че получават заплата и, съответно, издръжка за детето, биха отглеждали дете в своето семейство. Малко въпроси, но те дават много ясни перспективи, върху които да се разсъждава по отношение на тези много важни теми за приемната грижа и за нейната функция, която тя има в обществото да изгражда едни адекватни хора", коментира социологът Евелина Славкова от "Тренд" в предаването "Закуска на тревата".

Проучването показва, че не намалява подкрепата за приемната грижа, но намалява броят на хората, които биха искали да станат приемни родители, поясни изпълнителният директор на Националната асоциация за приемна грижа Александър Миланов.

"Преди няколко години, през 2017-а, двойно повече беше процентът на българите, които биха станали приемни родители. Цялото говорене против децата и правата на  децата, и засилването на дебата за това децата ли имат повече права или семейството има повече права, всъщност покрай Стратегията за детето засилва и обществената непоносимост, ако мога така да кажа, към приемната грижа. Някак си като с лупа се увеличи общественото мнение, че приемната грижа е форма на печалбарство, на лесен начин да отгледаш някакви деца и да взимаш парите, които им се полагат, за да живееш добре, вместо тези пари да се дават на родните семейства", изтъкна Миланов.

Приемната грижа е регламентирана професия в България, уточниха специалистите.

"Приемните родители се посвещават 24 часа на децата. Не както в социалните институции да ги гледат по 8 или 10 часа, 12 часа на ден, след това да гарантират някакво лично време за себе си. Приемните деца остават в приемното семейство за 24 часа за по-продължителен период от време. Време, в което приемния родител трябва да осигури възможност на детето да се адаптира, да се развива, затова повечето приемни родители, особено на малките деца, не могат да работят, тъй като те трябва да се посветят на развитието на децата. За съжаление 80 процента от децата, които попадат в приемни семейства, са жертви на насилие", допълни Александър Миланов.

В приемната грижа има и доза несигурност - в това анализаторите виждат някои от причините за липсата на желание да бъдеш приемен родител.

"Приемните родители например не могат да ползват отпуск, не могат да ползват болничен. Те са назначени на граждански договор от общините за времето, за което отглеждат деца. След извеждането на детето, приемният родител остава както без заплата, така и без социална сигурност."

Социалните работници и хората, които взимат решения за съдбата на един човешки живот, да носят и наказателна отговорност, а не само административна, настояват от Националната асоциация за приемна грижа. Изпълнителният директор на асоциацията Александър Миланов даде примери за репресивни мерки срещу приемни родители.

"Приемен родител, който се грижи за дете на малка възраст, което ходи на детска градина, му се правят непрекъснато проверки и проблеми за това, че детето ходи на детска градина, а не се отглежда вкъщи, тъй като за това се полагало заплата на приемния родител. А тук стои въпросът за социализацията - нали това дете трябва да се социализира с някого? Има училища, които карат приемните родители да ходят и да стоят на стол пред класната стая, за да озаптяват детето, ако нещо се случи в класната стая."

Евелина Славкова онагледи и добри примери за адекватна грижа за децата, настанени в приемни семейства.  

"Тези родители отглеждат приемни деца заедно със своите деца, т.е. те носят отговорност за това, че в тяхното семейство влизат деца, които имат проблеми. Най-елементарни проблеми от това как да си измият лицето, как да се хранят..."

"Хора, които след определена възраст, когато те вече не могат да гледат дете - след 18 годишна възраст то вече не е обект на тази приемна грижа, си спомням един случай, в който приемната майка казва: "Аз не мога да го оставя това дете и както правя сватба на моите деца, така ще направя сватба и на това дете", сподели Евелина Славкова.

 
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Милен Замфиров: Генните мутации на аутизма са съществували хилядолетия назад

Интересът към Центъра с лаборатория за изследване на аутизма е изключително голям. Това заяви пред БНР проф. Милен Замфиров - декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на новооткрития Център.   "Не съм имал никакво съмнение, че интересът към центъра ще бъде..

публикувано на 22.10.25 в 11:57

Възрастовите различия на работното място - риск или възможност за работодателите

По данни на Националния статистически институт България е на пето място по най-ниска безработица в Европейския съюз . Нивото на безработица у нас е под средното и намалява по-бързо отколкото средното ниво в Европа. Нивото на младежката безработица в България също е сравнително ниско - 15% , като се доближава до средното за страните от..

публикувано на 22.10.25 в 09:50
Дейвид Джордан

Доверието в обществените медии - ключът към тяхното съществуване

Как да бъде запазено и поддържано доверието на обществото към медиите – това е централната тема за участниците в медийната конференция на Международната асоциация на обществените медии, която се провежда в София.  Събитието беше открито от президента Румен Радев и генералния директор на БНР Милен Митев. Форумът събра в столицата представители на..

публикувано на 21.10.25 в 18:59

Д-р Николай Михайлов: Борисов е в упадък, застигнат от себеподобието си Пеевски

Физиономиите, които се съревновават за властта в България днес, са безобразни - техните силуети деградират сами по себе си, техният политически език е език на скритото насилие и жаргонизиран сексуално и през жест, и през намек, което представлява едно послание за политическия процес.  Коментара направи пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър,..

публикувано на 21.10.25 в 13:33

Десислава Бенина: Изкуственият интелект не може да мисли вместо ученика

" Не сме тук, за да отричаме технологиите и да има забрани. А сме тук, за да използваме това, което ни дават технологиите, но да го използваме разумно, етично и отговорно ". Това заяви пред БНР Десислава Бенина от Института за изкуствен интелект и преподавател в Националната търговско-банкова гимназия. Наскоро тя е защитила магистърска теза,..

публикувано на 21.10.25 в 11:19
Александър Миланов

Александър Миланов: Ако влезем навреме в квартала, няма да се налага да влизаме в моргата

"Това не е изолиран изблик на агресия, а предсказуем резултат от години натрупани пропуски . Много млади хора в днешно време растат без стабилни възрастни, без подкрепа, без емоционален език, с който да изразяват това, което се случва. Когато не могат да изкажат това, което се случва с тях, го показват понякога и с нож ." Това мнение изрази..

публикувано на 21.10.25 в 08:12

Симеон Ставрев: След като ЦГМ отвори данните на градския транспорт, време е и БДЖ да го направи

Може ли транспортният стрес да се облекчи, ако виждаме онлайн къде се намира транспортното средство, което чакаме? За София вече има ново мобилно приложение, което показва в реално време къде са всички тролеи, трамваи и автобуси . Направено е обикновен човек с помощта на отворените данни на града.  Борихме се за отворени данни 10 години ,..

публикувано на 20.10.25 в 11:42