Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Двойно е намалял броят на българите, които биха станали приемни родители

Според анализаторите полемиката около Стратегията за детето е повлияла нагласите за приемна грижа

Евелина Славкова и Александър Миланов
Снимка: Ани Петрова
Национално допитване на Изследователския център "Тренд" по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа показва, че 70 процента от анкетираните българи не биха станали приемен родител. 53% от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства, а 24 процента са на противоположното мнение. Всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата, сочи проучването.  

"16 процента заявяват, че биха станали. Тези 16 процента са около 880 хиляди души - заявяват, че при условие, че получават заплата и, съответно, издръжка за детето, биха отглеждали дете в своето семейство. Малко въпроси, но те дават много ясни перспективи, върху които да се разсъждава по отношение на тези много важни теми за приемната грижа и за нейната функция, която тя има в обществото да изгражда едни адекватни хора", коментира социологът Евелина Славкова от "Тренд" в предаването "Закуска на тревата".

Проучването показва, че не намалява подкрепата за приемната грижа, но намалява броят на хората, които биха искали да станат приемни родители, поясни изпълнителният директор на Националната асоциация за приемна грижа Александър Миланов.

"Преди няколко години, през 2017-а, двойно повече беше процентът на българите, които биха станали приемни родители. Цялото говорене против децата и правата на  децата, и засилването на дебата за това децата ли имат повече права или семейството има повече права, всъщност покрай Стратегията за детето засилва и обществената непоносимост, ако мога така да кажа, към приемната грижа. Някак си като с лупа се увеличи общественото мнение, че приемната грижа е форма на печалбарство, на лесен начин да отгледаш някакви деца и да взимаш парите, които им се полагат, за да живееш добре, вместо тези пари да се дават на родните семейства", изтъкна Миланов.

Приемната грижа е регламентирана професия в България, уточниха специалистите.

"Приемните родители се посвещават 24 часа на децата. Не както в социалните институции да ги гледат по 8 или 10 часа, 12 часа на ден, след това да гарантират някакво лично време за себе си. Приемните деца остават в приемното семейство за 24 часа за по-продължителен период от време. Време, в което приемния родител трябва да осигури възможност на детето да се адаптира, да се развива, затова повечето приемни родители, особено на малките деца, не могат да работят, тъй като те трябва да се посветят на развитието на децата. За съжаление 80 процента от децата, които попадат в приемни семейства, са жертви на насилие", допълни Александър Миланов.

В приемната грижа има и доза несигурност - в това анализаторите виждат някои от причините за липсата на желание да бъдеш приемен родител.

"Приемните родители например не могат да ползват отпуск, не могат да ползват болничен. Те са назначени на граждански договор от общините за времето, за което отглеждат деца. След извеждането на детето, приемният родител остава както без заплата, така и без социална сигурност."

Социалните работници и хората, които взимат решения за съдбата на един човешки живот, да носят и наказателна отговорност, а не само административна, настояват от Националната асоциация за приемна грижа. Изпълнителният директор на асоциацията Александър Миланов даде примери за репресивни мерки срещу приемни родители.

"Приемен родител, който се грижи за дете на малка възраст, което ходи на детска градина, му се правят непрекъснато проверки и проблеми за това, че детето ходи на детска градина, а не се отглежда вкъщи, тъй като за това се полагало заплата на приемния родител. А тук стои въпросът за социализацията - нали това дете трябва да се социализира с някого? Има училища, които карат приемните родители да ходят и да стоят на стол пред класната стая, за да озаптяват детето, ако нещо се случи в класната стая."

Евелина Славкова онагледи и добри примери за адекватна грижа за децата, настанени в приемни семейства.  

"Тези родители отглеждат приемни деца заедно със своите деца, т.е. те носят отговорност за това, че в тяхното семейство влизат деца, които имат проблеми. Най-елементарни проблеми от това как да си измият лицето, как да се хранят..."

"Хора, които след определена възраст, когато те вече не могат да гледат дете - след 18 годишна възраст то вече не е обект на тази приемна грижа, си спомням един случай, в който приемната майка казва: "Аз не мога да го оставя това дете и както правя сватба на моите деца, така ще направя сватба и на това дете", сподели Евелина Славкова.

 
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брезник и село Ноевци минават на воден режим

От днес и жителите на град Брезник и село Ноевци минават на воден режим. Кранчетата ще пресъхват за времето от 22.00 до 05.30 часа.  Мярката се налага заради намаления обем на язовир "Красава", който захранва Брезник и няколко села в общината. Разликата между мъртвия обем и наличния е под 700 хил. куб. метра .  Към днешна дата във водоема има..

публикувано на 18.11.24 в 06:53

ЕК обръща специално внимание на България за намаляване употребата на антибиотици

България е една от страните, за които тази година Европейската комисия специално е създала видео игра за разясняване на антимикробната резистентност и разумната употреба на антибиотици. Това заяви за БНР Рожер Доменек Амадо , директор за стратегията „Едно здраве“ в Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската..

публикувано на 18.11.24 в 03:09
Ученици от Природо-математическата гимназия във Велико Търново

Автомобилният състезател Илия Царски говори с ученици за войната по пътищата

Автомобилният състезател Илия Царски призова за толерантност на пътя като една от мерките за овладяване на войната по пътищата. Пилотът е неговият екип се включиха в кампанията на Министерството на образованието "Аз ще бъда разумен шофьор" . Илия Царски се срещна тази седмица с учениците от Природо-математическата гимназия във Велико..

публикувано на 17.11.24 в 19:30
Бойко Рашков

Бойко Рашков: Изборните нарушения са масови и неизчерпаеми. КС го чака огромна работа

Изборните резултати са изпъстрени с неизчерпаеми нарушения . Масови са нарушенията . Това заяви пред БНР Бойко Рашков, бивш министър на вътрешните работи, бивш директор на Националната следствена служба, сега депутат от ПП-ДБ. Рашков оглавяваше и Бюрото за контрол на СРС. Като уточни, че е чел всички жалби до Конституционния съд,..

публикувано на 16.11.24 в 14:11
Теодор Папазов, Любка Александрова и Яна Маринова

Различните не са различни, те са част от нашето общество, имат нашите мечти

"Моментът е сега за не една мечта" - така са нарекли своята кампания за 2025 година "Соник Старт", организация, фокусирана в областта на социалното предприемачество, консултирането, предоставянето на услуги и подкрепа.  Инициативите стартират от град Левски и ще се реализират в 14 града с участието на деца от социалните услуги на..

публикувано на 16.11.24 в 10:05
Валентина Христова и дъщеря ѝ Бояна

Валентина Христова: Достъпната среда е необходима не само за хора с увреждания, но и за възрастни и родители с колички

Достъпността на средата засяга не само хората с увреждания, тя е важна за възрастните хора и за родители с малки деца с колички. Проблемът за осигуряване на достъпна среда не са парите. Да, важни са, но по-важно е изпълнението на елементите , които осигуряват достъпната среда. Това коментира в интервю пред БНР Валентина Христова,..

публикувано на 15.11.24 в 14:41

Живот без вода: Хората се питат как ще карат зимата

" Може би 90% от селата в Търговищка област са без вода. Това не е от тази година, това е от поне 4-5 години насам , като периодично имаме някакви режими. Цяло лято сме на сух режим ".  Това каза пред БНР Светлана Николова, която избра живота на село, след като пребори тежка диагноза. Там обаче среща друг проблем - от 4 години в село Марчино,..

публикувано на 15.11.24 в 14:17