Анатоли Петров: Висоцки е извън времето си

На 25 юли се навършват 39 години от кончината на певеца, композитора, поета, режисьора и актьора Владимир Висоцки.

Един от най-задълбочените изследователи на живота и творчеството на бохема бунтар Висоцки е журналистът от Велико Търново Анатоли Петров. Дълги години той е водил лична кореспонденция с майката на Висоцки Нина Максимовна. 

Наскоро Анатоли Петров издаде книгата „Владимир Висоцки в България - Спомени за него“, в която за първи път са публикувани неизвестни до момента снимки, факти и документи, както и интервю, което не вижда бял свят, след като е било прослушано от българските тайни служби.

В средата на 70-те, когато бил ученик и в родния му град Провадия гостувал актьорът от руски произход Владимир Смирнов, Анатоли Петров за първи път чува името на Висоцки. От средата на 80-те обаче датира по-сериозният му интерес към личността му.

„Когато аз го открих като певец, като поет, започнах да навлизам в руския език, за да схвана по-пълно посланията, които той носи в песните си“, спомня си днес Петров.

Тайните служби осуетяват публикуването на уникално интервю с Висоцки

Пред "Хоризонт" той разказа за откриването на ценното 40-минутно интервю – приятелски разговор на Владимир Висоцки с покойния вече журналист Венелин Йотов. това се случва през 1975, когато „Таганка“ и Висоцки гостуват в България, записът е направен в Стара Загора в хотела, в който бил настанен Висоцки.

„Той изпада в много откровения. Това е средата на 70-те години. Казаха ми хора, които се занимават с творчеството на Висоцки, че такива интервюта съществуват не повече от 4-5.“

„Записът е перфектен. Започва с разговор първо за Хамлет, после за неговите песни, за начина, по който пише. Минават на лични теми, включително за Марина Влади. Колкото неофициално, толкова и нецензуриран приятелски разговор.“

На излизане от хотела, Венелин Йотов бил посрещнат от мними „актьори“ – професионални агенти, които настояват да прослушат цялото интервю. 

Майката на Висоцки подарява на Анатоли Петров струни от китарата му

Анатоли Петров е обиколил всички места у нас, до които е имал досег Висоцки. Смята, че спомените до днес са живи, а емоцията – огромна.

В хода на кореспонденцията си с хора от бившия Съветски съюз изпратил писмо на майката на Висоцки Нина Максимовна, която след смъртта му живеела в дома му и запазила всичко автентично, като в музей.

„За моя изненада тя ми отговори и започна една кореспонденция, която продължи доста години. Тя беше прекрасна жена. Започна да ми пише писма за ситуацията тогава в Русия, за разпадането на отношенията между Русия и България, за техните си вътрешни семейни проблеми… Страшно интересни бяха.“

Анатоли Петров се озовал в Москва през 1989, следващата година отишъл отново. „И вече тя ме запозна с цялата среда, цялото обкръжение на Висоцки – не само роднините му, съпругите му, децата му – хората около него, творците, много известни руски имена. И аз попаднах в тая атмосфера. Бях млад – на 24-25 години. За мен беше изключително вълнение да бъда в дома му да бъда на панихидите в негова памет.“ 

Гостуванията на Анатоли Петров при майката на Владимир Висоцки са сред най-вълнуващите му спомени. „Първият беше, когато тя извади от вещите на Висоцки един пакет със струни и ми го подари – струни от неговата китара. Това за мен е огромна, огромна чест. Тогава се радвах като малко дете на този подарък. И въпреки че свиря на китара, никога не съм си позволявал да сложа на моята китара.“

Когато го изпращала, Нина Максимовна му споделила, че го чувства като собствен син. След дълги години отсъствие от Москва, когато отново отишъл, първото нещо било да отиде на гроба й.

Интервю със сина на Висоцки – Никита, директор на Музея на Висоцки, направено по време на това посещение в руската столица, също е включено в книгата на Анатоли Петров.

Благодарение на БНР Висоцки прави едни от най-качествените си записи

България е първата държава извън бившия Съветски съюз, където Висоцки идва с театър „Таганка“ през 1975 година, а на тръгване прави безценни записи на песните си в Българското национално радио. 

„В Първо студио, закарват го там, всичко е подготвено и в продължение на цяла нощ от 11 часа вечерта до 4 часа сутринта Висоцки пее заедно с още двама свои колеги и оставя безценни записи със страхотно качество.“

Според Анатоли Петров, Висоцки не е дисидент и не е от типа на Солженицин и Йосиф Бродски, които могат да творят и в чужбина, и е неразривно свързан с Русия.

Висоцки е такава необикновена личност, че няма как да се определи с  изречение или две, убеден е Анатоли Петров. „Самият жанр, в който той твори – той не е нито поет, нито писател, нито актьор, нито музикант, нито композитор. Той е всичко това в едно. Няма точна дума.“

„Езикът, който той използва, руския език в своите поеми – тръгва от най-просташкия жаргон стига до литературни върхове. Той използва цялото многообразие на руския език. Той е нещо всеобятно, определено извън времето си. Полупризнат-полунепризнат, много от неговите съвременници дори не са усещали мащаба на неговата личност. Затова аз смятам, че Висоцки е извън времето си.“