„Най-големият отпадък, който се генерира, това са пластмасовите чаши, а това много лесно може да се спре като се ползват чаши на депозит. Това означава когато в началото на фестивала отидеш да си вземеш първата напитка, да си вземеш чаша срещу определена сума. Когато вече приключи фестивалът и връщаш чашата, ти се връщат тези пари“, обясни Данита Заричинова от „За Земята“ пред БНР.
Така се ползват чаши за многократна употреба и няма изхвърляне, казват еколозите.
Има добри практики, които си пробиват път, смята Данита Заричинова.
Предстои на Фестивала на хвърчилата да бъде използвана тъкмо депозитната система. „За съжаление големите фестивали не предлагат такава система, по-скоро по-малките фестивали, които са всъщност доста по-ангажирани за опазване на околната среда и с едно по-устойчиво ангажиране“, коментира Данита Заричинова.
Тя смята, че разделното събиране на отпадъци на фестивали е реалистично, защото на фестивалите се генерира хомогенен отпадък, който може да се рециклира, а хранителните отпадъци могат да се отделят в компостери.
„Правило ми е впечатление, че на музикални фестивали музикантите, които са на сцената, отправят призив към гостите да изхвърлят разделно отпадъците. Наистина е много силно твоят любимец да те подсети, че трябва да се замислиш как да изхвърляш боклука.“
В предаването "Закуска на тревата" Заричинова даде пример с фестивали, които са помислили и за вида на тоалетните. „Да бъдат компостни, а не химически – това също е важна част от един устойчив фестивал. Също така например гривните да не са онези пластмасови гривни, които всеки изхвърля след като приключи фестивалът, а да са направени от текстил, които дори остават като спомен от фестивала.“
Според Данита Заричинова големите производители на бира са главните действащи лица, от които зависи въвеждането на системи за по-малко отпадъци.
Тя е на мнение, че всеки може да даде личен пример, като си носи своя чаша на подобни събития, а през социалните мрежи може да се засили натискът върху организаторите на фестивали за по-щадящо отношение към околната среда.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл." Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..
" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...