Актрисата Наталия Цекова: Изкуството и образованието правят човека истински здрав

Вече трета година тя играе в моноспектакъла си „Цигански колела“ на български и ромски

Наталия Цекова

Снимка: Иван Русланов

Интервю на Лора Търколева и Лъчезар Вълев с актрисата Наталия Цекова и откъс от моноспектакъла ''Цигански колела''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Много рано осъзнах какво искам и защо го искам“. Това е едно от обясненията, които младата актриса Наталия Цекова ни дава, когато разказва как е постигнала мечтата си да влезе в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от раз, да го завърши, а по-късно да приложи актьорското майсторство в социалните каузи, зад които застава.

Една от първите й роли още като студентка е на Отело. Тогава Здравко Митков решава да смени ролите в класа си. Така момичетата играят мъжки образи, а момчетата – женски. Чупи и други клишета като актриса. В Академията идва от бедно ромско семейство на село. Именно от близките си обаче научава ценностите, които я определят като човек и днес.

Няма конкретна роля, за която да мечтае, няма и роля, която й се струва твърде предизвикателна:

„Въобще не стои в главата ми нещо, което би могло да е трудност, колкото и да звучи типично за младостта, защото младият човек не се спира пред нищо. Все си мисля, че каквото и да излезе пред мен, би било предизвикателство, но не и спирка.“

Трета година изпълнява моноспектакъла си "Цигански колела" на български и ромски

„Има проблем с това, че обществото е наистина консуматорски настроено. Извън това имам проблем с това, че общността ми не е добре приета и това е ясно изразено в моноспектакъла, който играя вече трета година. Много са проблемите, много са каузите, които трябва да бъдат последвани според мен“, споделя Наталия.

„Цигански колела“ е моноспектакъл на български и ромски. В него се разказва за младо образовано момиче от ромски произход, което - заради любовта си - поставя под въпрос идентичността и миналото си.

Освен в България, „Цигански колела“ е игран и в Косово, Австрия, Германия, Унгария. Приемът е страхотен. Няма никаква разлика между публиката, обяснява Наталия. Представлението продължава да съществува, защото тя и останалите му автори виждат смисъл в него:

„Много момичета ромки идват и говорят с нас за това, което са видели, усетили. Много млади ромки, които признават, че наистина имат притеснения от това да заявят произхода си, защото знаят, че няма да бъдат добре приети“.

Освен признания, има и споделяне – на страхотни истории на зрителите, които не са очаквали, че ще видят нещо като „Цигански колела“ – честно и искрено произнесени думи, чисти и верни истории.

Когато погледна нагоре, виждам звездите и мечтите, които се крият там

Важно е да гледаме към небето, казва Наталия, здраво стъпила на земята. Според нея не може да се дават съвети как ромите да живеят по-добре, важно е да има адекватна политика за всички. „Важно е – когато търсим решения – наистина да познаваме проблема, който искаме да разрешим. От там идват проблемите въобще на общността. С това неразбиране, което засягам в представлението си, а и не само“.

Казва, че се превръща в ромски активист, защото познава общността си много добре. Сега работи с деца в софийския квартал „Факултета“, ангажирана от Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. Заедно правят социален театър, за да изострят вниманието на хората към теми като здравето и отношението ни към него, предпазването от нежелана бременност, хигиената.

„Трябва да имаме отношение. Другият не е по-малко разбиращ или можещ, просто е поставен в други обстоятелства“, отбелязва Наталия.

„Изкуството и образованието са в основата на това човек да изгради много важни качества. Те правят човека истински здрав, в онзи смисъл, в който разбираш, приемаш, осъзнаваш и мислиш адекватно върху проблемите“, убедена е Наталия Цекова.

Какво още я калява и окрилява – чуйте в звуковия файл.