Д-р Вяра Гришина: Мерките на държавата срещу африканската чума са или недостатъчни, или неработещи

Според нея министрите на земеделието от последните десетина години и БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните) страдат от синдрома "цинизъм": "Те не очакват никой да е по-добър от тях самите. Тези хора разградиха ветеринарната наука и система, концентрираха изключителна власт в ръцете на самите себе си и узурпираха не само научната дейност, опитвайки се да изземат дейността на практикуващото съсловие, те сами си пишат нормативните документи, сами си ги изпълняват, сами налагат наказания, сами следят за контрола на нещата, които те самите са написали, сами контролират себе си. Отказват обаче сами да поемат отговорност".

В предаването "12+4" д-р Гришина припомни, че под настояването на д-р Дамян Илиев, който е изпълнителен директор на БАБХ, беше променен законът и Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните е за три години, а не година за година, както беше преди време. "Целта беше тя да бъде по-адекватна и по-лесно приложима, но въпреки това, тази национална програма отново, поради несинхронизиране на действията на БАБХ, не се изпълнява по начина, по който е написана. Нито се дават навреме диагностикуми, за да се прави във времевите рамки, в които е необходимо. Нито самите те в последствие проверяват онази част от профилактичната програма, която е задължителна за фермерите. И се плаща от самите фермери. Това е много важно, когато се говори за биосигурност. Тя е и във връзка с обезпаразитяването, и във връзка с ваксинацията на животните, за което държавата не плаща пари".

Д-р Гришина обясни, че в кланиците би следвало да има по принцип задължителен ветеринарен контрол, който да е от страна на БАБХ. По думите ѝ в Европа тази дейност е аутсорсвана, но "тук те се капсулираха и казаха, че това ще го правят само те, но ще го правят от 8:00 до 16:30 часа, а в останалото време никой не носи отговорност. Те казаха: "Ние не знаем". Как не знаете, нали вие твърдите, че гарантирате безопасността на храните, как не знаете какво се случва в останалата част от денонощието".

Като кардинална грешка на Министерството на земеделието и на всички шефове на БАБХ тя определи закриването на научните звена: "Има една централна лаборатория, до която дори ние ветеринарните лекари нямаме координиран достъп. Голяма част от телефоните, публикувани на сайта на БАБХ, не са актуални. Няма как дори да попиташ", коментира д-р Гришина

Д-р Румен Караманов, управител на свинекомплекса в село Козлодуйци, община Добрич, съобщи пред БНР, че днес са обезщетили с по 250 лева на прасе собствениците на 55 животни, които са били регистрирани в селото. "За наша радост в Добрич няма регистрирано огнище на африканска чума, но преди проблема, който може да дойде, хората прибраха животните си", каза той и уточни, че водят преговори и със собственици на прасета в село Малка Смолница, където също предвиждат да ги обезщетят, за да заколят домашните си прасета: "Правим всичко възможно 3-километровата контролирана зона около нашия комплекс да бъде чиста от домашна свиня", уточни той.

От 30 години Ивелин Бозмов е месар. Той умее да подбира суровините, от които произвежда сухи и малотрайни колбаси, както и прясното месо за продажба в магазините. След като три от големите свинеферми в русенско бяха поразени от Африканската чума по свинете, Бозмов коментира в "12+4" последствията и за това как тази епидемия се отразява на неговото производство.

Повече от две години ще са нужни на свинекомплексите да възстановят пълния обем от производството си, казват специалистите и поясняват, че това би могло да се случи само при условие, че чумата изчезне напълно от района им и не се позволи нейното завръщане.

Интервюто на Даниела Якова с д-р Вяра Гришина, разговора на Мая Щърбанова с д-р Румен Караманов, разговор на Ася Пенчева с Ивелин Бозмов - собственик на месопреработвателна фабрика и репортажи на Цветелина Стоянова и Даниела Костова можете да чуете от звуковите файлове.