Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Холон - израелският Град на децата

В град Холон в Израел има Музей на дизайна. Иновативни решения прилагат и в театъра, където адаптират постановки за деца със специални потребности.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Наричат град Холон, едно от предградията на Тел Авив - Градът на децата. Освен паркове на приказките, в града се прави максималното най-малките му жители да бъдат възпитавани посредством изкуството, да разбират и да имат нужда от изкуство. При това всички деца, включително тези със специални потребности.

Преди четвърт век Холон е бил едно от селищата, от които младите хора се „изнасяли“. Само на 15-20 минути е от центъра на Тел Авив, където има много повече и интересна работа и привлекателни забавления за младите хора. Кметът на Холон, който е несменяем вече четвърт век, защото хората непрекъснато го преизбират, решава да се позове на Библията. Там един от пророците казва „вземете децата, майките ще дойдат след тях“. Кметът на Холон решава да направи града привлекателен за деца. И десетки хиляди млади семейства се преселват да живеят там, защото мястото е пригодено прекрасно за отглеждане на деца.

Илан Севир, директор на куклен център в Холон, разказва пред БНР за представленията за деца със специални потребности.

„Независимо от диагнозите, написани от лекарите, не бих казал, че тези деца са с проблеми. По-скоро е проблем на нас възрастните да общуваме с тях. Тази година сме наблегнали на спектакли за деца от целия спектър  - деца с аутизъм, с епилепсия, с липса на навици за съсредоточаване или други когнитивни проблеми."

"При нас театърът започва още вкъщи. На всеки от бъдещите ни зрители сме изпратили по интернет филмче, в което показваме какво ги чака още при пристъпване на вратата на театъра. Виждат охранителя, фоайето, асансьора, театралната зала. Изпратили сме и снимки на артистите, както са в живота, но и гримирани и облечени за представлението. Фотоси и на куклите, но така че да придобият представа за големината им. Много разчитаме на родителите за предварителна работа с детето. Знаем, че детето с аутизъм не обича да попада в непозната обстановка. Затова разчитаме максимално да го запознат с театъра, за да не се плаши. Освен обикновената зала, сме осигурили още една, в която дете, което се отегчи от спектакъла, да може да излезе, за да си почине и пак да влезе, ако иска. На всички раздаваме дунапренова топка, за да може да я стиска по време на спектакъла. В дните, когато каним деца от аутистичния спектър, не допускаме други, защото за тях всяка среща с непознат е проблем  Предупредили сме за децата с епилепсия да се наспят, да носят слънчеви очила, за да не се изморят от светлините ефекти, а музиката е много по-приглушена от обичайните спектакли. Приемаме публиката такава каквато е и не се опитваме да наложим кода на поведение", споделя някои от тайните на успеха и приобщаването театралният директор.

Спектакълът за деца със специални потребности е „Червената шапчица“. Миналата година е бил адаптиран за слабо чуващи или съвсем глухи деца. "Оказа се, че заради това, че те от малки свикват информацията да достига до тях чрез движение на ръцете, а в кукления театър с ръце раздвижваме куклите. Много бързо възприеха нашия театър. Специално бяхме включили преводачката в жестомимичния език като един от героите на нашия спектакъл. Поверихме ѝ ролята на ловеца", допълва Илан Севир.

"Предната година при нас идваха незрящи деца. Не бе трудно да направим спектакъл за тях, защото чуваха. Имахме много големи и ярки кукли, така че слабо виждащите да успеят да ги различат. На другите разказвахме и какво точно се случва на сцената“, казва още Севир.

В Холон има куклен център, който предоставя сцените си на куклените театри. Такива центрове има общо 5 в целия свят, като най-големият е в Атланта. Това място, където се изследва както историята на куклените театри, разполага и с голям куклен музей, там се правят и експерименти в моделирането на кукли и обучението на детски учителки да създават сами кукли и да бъдат кукловоди, както и да използват този начин, за да направят достъпни знания, които са трудни за възприемане на децата. 

„Изготвихме кратък филм как се движат куклите и със съдействието на Министерството на просветата го прожектирахме в 350 детски градини. Филмът беше интерактивен и получихме информация как децата възприемат куклите от такъв театър. Сега правим подобен филм - за конструирането на самите кукли. Информацията е важна, защото от това зависи как да подготвим детските учители. Движещата се кукла е средство в ръцете на учителя, за да предаде различни послания. Например, да се учи математика с помощта на кукли е по-лесно. Гостува ни изложба от кукли от Хърватия. Чрез формата на главите им може да се учи за различни геометрични фигури. Когато на децата им е интересно, те усвояват лесно дори и сложен материал. Ние гледаме на куклата като посредник между детето и възрастния. Затова държим да дадем движещата се кукла в ръцете на детето. Чрез нея то може да изкаже и нещо, което иначе не би си позволило. Научаваме го и на разликата между персонажа и актьора, но и че театърът е средство, за да се разрушават различни бариери, които съществуват", подчерта Илан Севир.

Той разказва за българката Таня Дикова - сценограф и конструктор на кукли. "Тя работеше и с нас, но имаше много популярна сред децата серия от куклени филми - „Дворът на Кайсийчо“. В Израел спечели награди. Сега Таня се върна в България, но куклите ѝ са при нас“.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49