Планината Каракорум, описана от адвокатите Димитър Петров и Никола Пенчев

"Първоначално искахме да посетим Индия и техните планини, но комуникацията, която водихме с местните гидове, не ни хареса. Цената, която обявиха, също беше доста скъпа и решихме да пробваме в Пакистан, защо пък не. За целта трябваше да си изберем връх под 6 хиляди метра, защото той не изисква допълнително плащане."

По време на изкачването на върха са преминали през ледник. 

"По-ниските върхове в Пакистан предлагат нещо уникално, а това е, общо взето "частна планина", в която ние бяхме напълно сами. Нямаше други експедиции, нямаше други хора в нашия район, т.е. буквално едни шест дни си бяхме аз, Никола, нашият гид, нашият носач и нашият готвач, което звучи малко странно - двама човека експедиция и трима човека антураж, но нямаше абсолютно никакви други хора", описа пътуването Димитър Петров. 

"Ние миналата година бяхме в Алтай по това време отново през юли месец. Дали така се случи като време или по принцип е така, но там условията бяха съпоставими с нашата зима в България. Валеше сняг, беше студено и неприятно, докато в Каракорум имаше моменти, в които е толкова топло, включително и на 5 хиляди метра, че дори е малко неприятно да стоиш и по тениска. Много са различни планините. Каракорум на практика е пустиня. Там почти не пада дъжд. Има доста реки, но те са ледникови реки, което много се отразява на самия пейзаж. Докато в Алтай, където падат дъждове, има растителност, има дървета, има трева, в Каракорум е повече камъни, пясък, сипеи, с много малки поляни, може да са и по-големи."

Димитър Петров и Никола Пенчев са прекарали пет нощи в планината. "Докато има слънце и дневна светлина, времето минава сравнително бързо, стига да се движим", обясниха те.

Маршрутът им преминал през много реки. 

"Има един много известен път, който отива в Каракорум. Той е т.нар. каракорумска магистрала. Тя не е никава магистрала, но така се нарича просто. Върви много дълго време по поречието на река Инд в нейното горно течение. Тя дори в своето горно течение е една огромна река. Минава си през други реки, които, някои са нейни притоци, някои са доста големи реки. Това е по пътя, в който се движехме с кола. Впоследствие, когато трябваше да се движим пеш, имаше една рекичка - не малка, но все пак рекичка, която трябваше да пресичаме пеш на няколко пъти. Просто тя върви по един каньон, по който трябва да се изкачим. Пътят минава ту отляво, ту отдясно на реката и трябва да се пресича, понякога може да се прескочи, понякога можеш да я преджапаш, не е кой знае какво. Има наистина много интересни реки в Каракорум, но са по-скоро в по-ниското." 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.