Тези дни майсторката на черги се завърна от престижен международен фестивал на занаятите в турския мегаполис Истанбул, който събра творци от над 70 страни от цял свят.
Всеки човек е дошъл на тази земя, за да върши нещо, вярва Миглена и вече е убедена, че да тъче е нейното призвание. „И няма отърване… Как сега го казват? Мисия ми е много тежка дума. Това е работата, която аз върша на тая земя.“
Ако не е в душата, няма как да го правиш, допълва Миглена Чаталова, по чиито думи „това е усещане, това е начин на живот“.
„Когато ти живееш мечтата си, тогава само се получават нещата. А когато пък това е свързано с ръцете – ръцете са на нивото на сърдечната чакра, тогава има много голям смисъл. Само че ние не виждаме нишките, които ни свързват.“
В България се чувствам добре, признава Миглена в предаването "Нощен хоризонт". „Тук усещам силата на самата земя“, споделя тя и дръпва нишките, отвеждащи надалеч.
„Чергите ми са ме отвеждали на много невероятни места и заради тях са идвали много невероятни хора тук, през чергите. Аз много ясно я виждам връзката с тези неща.“
След пътуване до Филипините неотдавна забелязала, че то се е отразило на багрите и нюансите в чергите й.
„Защото ние там бяхме на едни много красиви оризови тераси и след това на едно полуюжно море. Всичкото това беше в чергите ми. Някой даже ме беше питал: "Ти морето ли правиш?" Аз тогава се сетих, че най-вероятно е това.“
Новата поредица черги, започнати на Еньовден, са провокирани от любов, напуснала живота на Миглена.
„Цветът на любовта е дъгата, пъстра и шарена като чергите ми, които са ме отвеждали на невероятни места. С тях сбъдвам мечтите си и лекувам душата си, но оставам здраво свързана с корените и земята ни“, казва още Миглена Чаталова.
Сега тъче последната от тези 21 черги. „При мен всичко е много символично. Майка ми се казваше Надежда. Тя ме е родила на 21 години. А за 21 дена знаем, че се възобновяват клетките на нашето тяло. За 21 дена можем да придобием нов навик и можем да се откажем от стар навик. Всичко е много символично. Колкото и да ми е тъмно на мен в душата, като съм родена от Надежда, винаги имам надежда.“
Независимо че светът толкова много се променя и се случват много лоши неща, се набляга на тях, без да виждаме хубавите, смята Миглена Чаталова. Тя се радва на възродения интерес на българите към чергите й.
„Сега се връща при българите това нещо. Чергите ми хем изглеждат съвременно! Те си имат послание. Хората, които купуват моите черги, са малко по-друга порода хора. Има хора, които въобще не ги забелязват, но тези някак си имат усещането какво съм правила и ми е много хубаво, когато се разговорим, да ми кажат какво усещат. И определено усещат това, което аз съм вложила.“
Доскоро е тъкала на 120-годишен стан, който наричала галено „дядото“. Вече работи на нов стан – определя го като бижу. „Дойде времето просто да се разделя с него. Той беше вече морално, материално и всякак остарял. Беше много трудно да се работи на него.“
Зад стана е от 12-годишна. Сега дъщеря й проявява желание да се научи да тъче.
„Няма да се загуби занаятът“, казва на изпроводяк.
Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..
Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца". Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна. Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..
На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги. В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..
"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
Зад тежките пътни инциденти, които правителството ще се опитва да ограничи, стоят човешки съдби . Учителката по информатика в математическата..
В Плевен тържествено отбелязват 160 години от създаването на Университетската болница "Д-р Георги Странски". Лечебното заведение е второ по големина и..