„Тогава се случи така, че отново прекъснах танците за много дълго време. След 7 клас кандидатствах в училище по туризъм, при което майка ми започна да ходи на една школа за възрастни. И аз реших, че при същата хореографка в другата й зала ще ходя на танци…“
Последвало предложение от професионално училище, където Йордан положил приравнителен изпит.
Още 15-годишен започнал да води танцов състав в читалището на неговото село. Година по-късно му предложили работа в съседен град, където също се заел с детския състав.
„Налагаше ми се всяка събота и неделя да пътувам от Варна до Шумен с влака и после до Смядово, а транспортът до селото ми е два пъти дневно и беше много сложно за организиране – цялата дейност и воденето на два детски състава.“
След това се прехвърлил в Пловдив. Започнал да съчетава работата си в ансамбъл „Пазарджик“ и школа за народни танци за възрастни вечер.
Вече е завършил бакалавърска степен по хореография. Четвърта година ръководи детско-юношеския танцов състав „Тракийци“ в село Калековец. За година с танцьорите постигнали 12 медала, от които два международни.
„Много е трудно, когато е създаден един тертип на танцуване на децата, да го промениш, да го усъвършенстваш и да работиш, защото това е като една построена къща да се опиташ да изглежда по абсолютно нов начин. Трябва да си „прокараш“ път до основите и да се опиташ да ги промениш, но без да събаряш къщата“, признава Йордан Костов.
Всяка фолклорна област има своето богатство и красота, вярва хореографът, но не скрива трепета, който пораждат у него родните ритми. „Все пак аз съм си от Добруджа и доста навътре я усещам, когато чуя добруджанска музика, съвсем по различен начин чувствам тялото си.“
Още за таланта и упорството да танцуваш народни танци - в звуковия файл.Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел. Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..