Деветосептемврийският преврат променя парадигмата на българската история и култура

Днес от 12 часа на площад "Стефан Стамболов" в Пловдив почитат паметта на жертвите на комунистическия режим. По късно през деня на Братската могила организацията на БСП в Пловдив отбелязва 75 години от събитията на 9 септември 1944.

Професор Евелина Келбечева преподава в Американския университет в Благоевград. Тя инициира дебати за адекватното представяне на историята на комунистическия режим. Пред "Хоризонт" проф. Келбечева коментира, че не може да се търси историческа връзка между събитията от Съдинението на Източна Румелия и Княжество България и преврата от 9 септември 1944 година.

"Вие знаете, че Съдинението е едно изключително дело на българския народ, което е направено изцяло и само от българите и центърът му е Пловдив. Русия се противопоставя на Съединението. Много малко хора си спомнят за този драматичен момент, в който всичко се прави от българите. Двете събития нямат абсолютно нищо общо в смисъла на това как те променят историческата съдба на България и ако щете парадигмите на българското историческо живеене", отбеляза Евелина Келбечева.

Повечето от паметниците на репресираните и на избитите, на преследваните от комунистическия режим са почти невидими. Те са миниатюрни в сравнение с бетонните тотеми, смята тя.

"Това е тази символна география на града - Левски е в подножието на Бунарджика, Альоша е над всички, Сашо Сладура - да благодарим на д-р Лазаров, чиято фондация направи този паметник, е вече част от историята на Пловдив, макар че той не е свързан директно с Пловдив. Между другото той е умъртвен изключително садистично в лагера в Ловеч и е хубаво да се напомня това."

Това, което става на 9 септември в България, е един преврат, подчерта проф. Евелина Келбечева.

"Но този преврат е началото на едно от най-големите исторически промени в новата българска история. Тя сменя парадигмата на българската история, на българската култура. За жалост с едни много страшни последствия, които сега ние усещаме. Това, че се налага щиковете на Червената армия, началото на една съветска тоталитарна болшевишка комунистическа диктатура, смятам, че даже няма нужда повече да коментираме. Това разбиране на историята никак, никак не пасва на идеологията и на пропагандата, на хибридните войни, които се водят и се контролират от изток."

На 9 септември 1944 година няма въстание, допълни проф. Келбечева.

"Има преврат, направен от хора, които правят превратите на 9 юни 1923 и на 19 май 1934 година, както знаем по документи. Комунистите в България, тези, които са свързани с комунистическата партия, са около 5 хиляди човека. България, когато е нападната, когато Червената армия влиза, след като Съветският съюз обявява война на България, в този момент България е във война с Германия, сменила е правителството си. Всички организации, които могат да бъдат свързани с една прогерманска политика и идеология, са разтурени, политзатворниците са освободени. Ние сме в парадоксалното състояние да бъдем във война едновременно с Германия и със Съветския съюз. Българската войска не дава един изтрел срещу тях, но ние сме нападнати от повече от четвърт милион армия, която остава тук три години - между 1944-а и 1947-а година. Голяма част от Червената армия все още е в България."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.