Преглед на българския печат

Вдигането на цената на петрола е сред водещите теми в централните вестници днес. Бензинът поскъпва, дизелът пак над 2 лева и 30 стотинки, пише в заглавието си „24 часа“ и обяснява, че след атаката с дронове над Саудитска Арабия цената се е покачила с 10 процента само за ден. Експерти очакват ефектът у нас да е поскъпване на горивата с 6 стотинки на литър. Според неофициален източник на Ройтерс възстановяването на пълния капацитет на Саудитска Арабия може да отнеме седмица, а не дни, пише изданието.

Всеки трети първокласник е с майчин език, различен от българския. Това е заглавие на първите страници на „Сега“ и „Труд“. За първи път се е увеличил броят на учениците от семейства с по-ниско образование. Изданията цитират министъра на образованието, който на вчерашния първи учебен ден казва, че сериозна част от децата имат проблеми при общуването с учителите.

На кризата в Българското национално радио са отделени цели страници в днешните всекидневници. „СЕМ не разбра защо БНР спря“- това е заглавието във вестник „Труд“. На вчерашното изслушване членовете на Съвета за електронни медии останаха недоволни от отговорите на Светослав Костов за безпрецедентното спиране за 5 часа на програма „Хоризонт“ на 13 септември и му възложиха да обясни писмено причините за замлъкването на радиото, пише още изданието и добавя: „Генералният директор твърди, че излъчването на „Хоризонт“ не е спирало, а Силвия Великова не е сваляна от ефир“. Според вестник „Сега“ интересното вчера на изслушването в СЕМ е било, че особено настъпателно срещу генералния директор на БНР са се изявили членовете на регулатора, които са го сложили на поста през юни.

Всички издания цитират думите на премиера Бойко Борисов, че кризата в БНР е саботаж срещу правителството и свободата на медиите, както и подозренията на президента Румен Радев, че „държавата се управлява през нечий телефон“. СЕМ ще представи становище за спирането на „Хоризонт“ най-вероятно в сряда, до края на седмицата се очакват и резултатите от проверката на прокуратурата, обобщават всекидневниците.

150 граждани съдят НАП заради това, че личните им данни не са били опазени и са станали публично достояние, съобщава вестник „Сега“. Потърпевшите ще водят дело по закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, като искат обезщетение от хиляда лева за неимуществени щети.

Вестник „Монитор“ посочва, че 45 хиляди души в страната са проверили какво точно е изтекло след хакерската атака на данните на НАП и припомня ,че приходната агенция оспорва наложената ѝ глоба от над 5 милион лева.