Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Варненският некропол ще стане привлекателен за туристи

Златни предмети от Варненския некропол
Снимка: Варненски свободен университет
Магистри от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" предлагат концепции за социализация на

Варненския некропол, в който беше открито най-старото обработено злато, не само в Европа, но и в света.

Очакванията са на базата на подготовката, знанията, които имат студентите, да предложат модели как този интересен и уникален в световен мащаб археологически обект да бъде социализиран, така че той да стане достъпен за по-широката публика.

"Откритието е направено през 1972 година, проучванията на Варненския некропол продължават до 1989 година. През този период от време са проучени около две трети от цялата територия на некропола – 296 гроба са разкрити, сред които са и тези прочутите гробове номер 36 и 41, където са намерени най-многото златни находки. Едното е символично погребение, другото е погребението на вожда, като визуализация, направена от професор Йордан Йорданов", каза Яни Янев – председател на Сдружение "Варненски акропол".

Тази година с подкрепата на Сдружението са направени първите стъпки да бъде разчистен теренът:

"Това, което правят археолозите, заедно с геодезистите, е възстановяването на геодезичната мрежа на разкопките и очакваме, че ако успеем да подобрим материалните условия на археолозите, догодина или по-догодина да започнат самите разкопки, които вероятно ще продължат няколко години, тъй като темпът на проучванията – поне този, който е известен от археолога Иван Иванов, максималният обем проучване, което е било направено, е около 900 квадратни метра за едно археологическо лято".

Идеята е бъдещите разкопки да бъдат осмислени от тяхната бъдеща презентация:

"Това е амбицията в случая – съчетаването на труда на археолозите с труда на архитектите, с труда на реставраторите, така че да се осмисли как този уникален в световен мащаб обект да стане интересен, да бъде привлекателен, да може да се представи, да може да се видят нещата и не само просто погребалната техника и погребалният инвентар на хората, които са живели по нашите земи и са създали тази цивилизация, а вероятно да се представи и част от начина, по който те са живели, начинът, по който те са добивали това злато", допълни Яни Янев.

За археологическите разкопки ще бъдат осигурени средства от държавата:

"Когато се стигне до идеята за създаването на визуализацията, нашата амбиция е, затова и започваме с този уъркшоп, с разработването на идеите, защото това ще бъде един конкретен проект в бъдеще, за който ще се търси финансиране, и разбира се, не крием амбицията си това да бъде постигнато със средствата за защита на културното наследство, които се отделят от фондовете на Европейския съюз и които за следващия програмен период са значително завишени от средствата, които бяха отпуснати от предходния", каза още Яни Янев.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кадър от филма „Човекът, който не можеше повече да мълчи

Катя Тричкова: Най-важно е историята на "Човекът, който не можеше повече да мълчи" да стигне до хората

"Номинацията за "Оскар" е нещо страхотно, ние въобще не сме го очаквали и дори изглежда малко нереално. Това е огромно признание за филма, дава му още по-голяма видимост. Най-важно е тази история да стигне до хората".  Това каза пред БНР  Катя Тричкова  - продуцент на "Човекът, който не можеше повече да мълчи" от българска страна...

публикувано на 28.01.25 в 18:08

"Дон Жуан от Сохо" - новата постановка в театър НАТФИЗ

Планета се върти, времената се сменят, а пред човека стоят едни и същи морални дилеми за пътя, по който да поеме . Изборът винаги е много личен , но общоприетите ценности, морални принципи и модели на възпитание и образование оказват своето влияние и учат на уважение, принципност, следване на правила, етика в отношенията.  Разбира се..

публикувано на 28.01.25 в 17:29
Акира Саката

Японското приключение на "Аларма пънк джаз"

Японският саксофонист и кларинетист Акира Саката гостува в София преди 80-ия си рожден ден.  "Акира Саката е ренесансова личност – поет, писател, актьор, по професия морски биолог . Този човек има страшна енергия, сякаш е на 55. Той е толкова слънчев, забавен човек! Той е като младеж ", разказа в предаването "Хоризонт до обед" Цветан Цветанов..

публикувано на 28.01.25 в 10:28
Виктория Бешлийска

Виктория Бешлийска: Радиото създава усещане за реалния ритъм на времето

"Едни от най-ранните ми детски спомени са свързани с радиото. То беше един неизменен фон на моето детство“ . Това сподели българската писателка Виктория Бешлийска в предаването "Понеделник вечер" , посветено на 90 години БНР. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" До седемгодишна възраст създателката на..

публикувано на 27.01.25 в 21:50

В София врати ще отвори къщата - музей на Райна Княгиня

Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата.  „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..

публикувано на 26.01.25 в 06:42
Славян Йоргакиев

Несъкрушимата сила на бащината любов в романа на Славян Йоргакиев

Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..

публикувано на 26.01.25 в 06:07
Влади Симеонов

90 г. БНР: Спомен за Влади Симеонов, един от създателите на Радиооркестъра

В рубриката "Български съкровища" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме повод да си спомним с благодарност за диригента Влади Симеонов, оставил светла диря в музикалната ни история и в биографиите на няколко музикални състава, сред които и Симфоничния оркестър на БНР.  На 25 януари ще отпразнуваме 90-годишнината от създаването на..

публикувано на 24.01.25 в 18:36